автор: Lidda

Той бе момче
съвсем обикновено.
Красиво-да.
Високо,слабо.
С коса,по-черна от нощта
и с кожа бяла,
със устни кървавочервени,
и с горящи,огнени очи.
Не зная аз какво направи с мене
и знае ли той колко ме боли.
Той идва и си тръгва-
буря лятна,
а аз съм пристанът
в морето бурно.
Приемам го
с отворени обятия,
целувам го
и влажната му страст
попивам и запазвам в себе си.
Той няма да остане много дълго,
защото други пътища зоват го.
Но аз-аз ще остана тука
и ще го чакам вярно-
до следващия път,когато
ще дойде-буен,весел,
ще ме прегърне
и целуне страстно,
и пръсти пак в косите ми ще впие.
Ще бъда тук.
Ще бъда тук, любими.
И колкото и ти да закъснееш-
пак ще чакам.
А когато вече няма да ме има,
един букет от рози набери ми
и го хвърли за мен в морето лятно.