автор: Mojsei

1.Когато жената ражда, тя се докосва до смъртта, за да дари на любимия, на себе си и на света живот, за да възпроизведе живота. Всяко раждане, даващо нов живот, е и своеобразно умиране. Дори, когато разсъждаваме за молитвата, можем да видим нещата от тази гледна точка, защото тя - молитвата, е механизъм на индивидуалното ни възпроизводство, но често пъти се използва като лицемерно средство за отправяне на проклятие
Посочвам тази логика, за да можем по-добре да разберем и важността на въпросите, които повдига Лазарев, но и неговите грешки, когато казва следното:"Когато се молим и когато умираме, в душите ни протичат еднакви процеси. Ако не искате да умрете, трябва да се научите да умирате всеки ден, като устремите душата си към Бога. Но смъртта не изчиства душата ни докрай. Душата се пречиства с постоянен стремеж към Бога.Човечеството дълго и мъчително е налучквало как да се държи и как да възприема света"(с.247).За да спестя големия обем на тълкуването на мисълта на Лазарев, ще я изкажа така, както тя отразява реалния процес: когато се молим, от една страна, ние се пречистваме от негативността, която е атрибут на смъртта, но, от друга страна, ние се раждаме, защото се устремяваме към озарението в душата си, което се обозначава афористично с термина "бог". Става въпрос за един и същ процес, който може да се посочи точно - процесът на индивидуалното възпроизводство и чрез механизмите на молитвата като един от елементите на поведението ни. Да се научиш всеки ден да си в огнената сфера на саморефлективното божествено преживяване, е нужно и специално поведение, което се постига чрез възприемане на специална поведенческа програма, каквато може да ес открие от арсенала на човешкия опит. Постигайки божественото у себе си, човек се научава да живее нормално, т.е. щастливо, а това означава да се живее с чиста душа по закона на невинността. Човекът продължава да се блъска в търсене на отговорите как да достига божественото си съществуване и това е един от кардиналните въпроси и днес пред него.Става ясно, че Лазарев повдига важен въпрос, но не го обяснява правилно.


2. Тодор Джонев е един от участниците в Съвещанието, организирано от Движението за Нова Култура. Той е Председател на Академичния Съвет на Интердисциплинна Гражданска Академия. Професор. Мениджмънтът е сфера на неговите научни търсения. Член е на Управителния Съвет на "Гражданско обединение България". Признава, че е дошъл на Съвещанието, за да се видим и в това има доза истина, когато ми предлага да участвам в научна конференция на Академията, която ще се проведе в началото на месец юни. Уведомява ме, че участниците в заседанията, които ще почнат да правят по два пъти на месец на "Раковска"-108, питат защо не ходя там от дълго време. Напомням му, че съм им оставил време да си разработят философията, която обявиха, че ще напишат за два месеца, правейки се, че не забелязват, продължителните ми усилия в тази насока, но вслушвайки се вниметелно в изказванията ми. Записвам му на лист темата ми за участие в предстоящата конференция: "Екзистенциални акпекти на информационната среда от гледна точка на интердисциплинността". Мобилният му телефон звъни и става ясно, че закъснява за печеното агне…Гергьовден си носи своите отговорности, а той е отговорен човек, но междувременно ми разказва за един щур купон на военното ведомство в Кокаляне, за който са пожертвани съвсем отговорно 100 агнета. На останалите подробности гледам като на клюка, която носи в себе си и информация за реални процеси у нас…


3.
Душата ми открито те разпитва
в търсене на отговор, но друг,
разбираща какво е туй молитва,
втъкала страстите на влюбен, но съпруг.

Човек, потънал в желания смуче,
макар с предметите да е наред,
но ето - обичта към малко внуче
разкрива ориентирите напред.

А аз да те обичам мога,
дори в ситуация крайна,
когато и душата става строга,
отхвърляйки любовна тайна.

Но щом поникнат думи груби
под упрека, че нищо не разбирам,
менталността на връзката се губи
и път към тебе не намирам.

Тревогите ме правят длъжна-
с тях нагърбвам се отново,
но някак си душата тъжна
за обич прави ме готова.


4.
Когато чувствата са в танц,
бележещ хоризонти бели,
словата дават онзи гланц,
описващ преживяванията цели.

Отвъд разумното започват думи,
които ни показват прегрешения,
наричани понякога зулуми,
родени от различни изкушения.

Негативността си има свой език,
използван като стон последен,
в който прозвучава вик,
разказващ за живота леден.


5.
А аз пък драга, все потеглям
по пътища случайни
и тъй човешкото претеглям
в контактите нетрайни.
Вървя и почвам от начало
с особи най-различни,
показвайки им огледало
на хора, искащи, но прагматични.
Мнозина чувстват, че са непотребни
и ровят факти негативни,
достигайки съветите целебни
с разбирания, оставащи противни.
Но в лоното на чувството омразно
кълни "спасителното" примирение
и затова в това пространство празно
засявам семето на възхищение.