автор: rosy88

Великаните бършат устите си
кървави
след пира полунощен
насред дим и свине
Някой стене във ъгъла
Втори тихо повръща
а умората къса зелени коне...
В премалялото пладне
душата ми странница
се разпуква
на сенките в трънният плащ
и обувките празни се гонят
до граница
там светът се разделя на "ти"
и на "нас"
Не, не искай!
Не мога да дойда със тебе
Сто години те чаках да бъдеш със мен
ала вече е късно!
Любовта не е бреме...
Тръгвай!
Хващай си пътя!
С теб да е Бог!
Аз съм крачка в страни и зова
тишината
за да чуя
в сърцето си истински глас
За да бъда това
в което съм вярвала
преди мъртвото време
да дойде за нас
Ти за него не питай
Дори не помисляй
Току виж съм ти казала
всичко
до края
Отвори си очите
отвори си ушите
Ето тръгваш...
Затварям вратите
на Рая