Не си отивай звук, не си отивай,
дойде при мен от седмото небе
и аз след тебе тичам и се скривам
от времето, което ме превзе.
Не си отивай звук, не си отивай,
без тебе сивотата ме гризе,
живота ме засмуква и накриво
душата се усмихва и расте.
Не си отивай звук, не си отивай,
какво съм аз без теб-едно море,
пресъхнало от сушата и живо,
в дъжда ти, приютил едно сърце.
Не си отивай звук, не си отивай,
издигна самотата планина
и изгрева на мислите ми скрива,
но слънце грее в твойта чистота.
Не си отивай звук, не си отивай!
Какво съм аз без теб? Кажи! Какво?
Дъгата ми във сивото прелива,
но грее в разноцветния ти сок.