автор: aquamarine

Гледам снимка, направена от теб.
Три отражения висят във въздуха
под ъгъл странен - едно от друго отчуждени.

Три гледни точки, съсредоточени
във фокуса на твоя поглед.
(Три измерения на твоята душа,
подбрани безразборно от случайността.)
...И съчетани със такава лекота...


Като магия е!
Намесил си се във градежа на вселената
и погледът ти прекосил е времето,
на няколко места е едновременно
и никъде...
свободен, необвързан, господар на себе си...

Блестящото стъкло със цвят на дим
в нощта неонна лампа отразява.

От вятъра подхванат вестник
подмята се безцелно по паважа
и спира своя полет във кръга
от светлина на уличната лампа -
за миг.

Самотен мъж със скъсана обувка
и тежък поглед, пуст и безразличен
върви из мрака към абсурда
на своя следващ ден.

Три отражения различни,
като парченцата от огледало счупено.
Логичен образ на кого е нужен щом
истината и мигът са тъй улучени?