автор: luni4ka

И този грях
не ме подмина.
И зарад него някога ,
не знам кога ,
ще хлопне пред душата ми трънлива
виновно Райската врата...
Но той ме пожела
така неземно истински,
че си помислих:
нима това е грях
да те желае друг в нощта...
макар и мъж да е на ближната-
като илюзорна и неповторима
даже и когато съм измислена..
с червената си и разпиляна
от вятъра коса,
и във ония часове...
на миговете неповторимите -
и в звънят на чашите кристални
в уханието на виното Червено
и в тайните заплетени в нощта...
на две сърца - посяващи Любов,
и зарад другите -
Нима това е грях!?