Аз плакала не съм
така, откакто,
небето спусна се
съвсем закратко!
Когато самотата
ме пробиваше
преди години -
тогава плакала съм
за последно
със сълзи
пустинни.
Не плач,
ами безумство някакво
това е -
но истината в този плач
добра е:
живея,
жива съм и дишам -
значи
отново ще обичам!
И ако нещо или много работи
не ми харесват днес,
то значи,
различното, че ще намеря!
И ако днес не съм щастлива
и треперя от тъга безмерна,
значи
че с мъката ще се пребоя,
скоро, някой път -
тъгата във природата
и в краткия живот -
не, нямат място!!!
Не плач,
ами безумство някакво
това е!
Но красотата в този плач една е
и е много земна:
когато спра да плача -
ще прогледна!