Заврян от няколко седмици, по собствено желание, в моя кабинет, трескаво описвам по белите листа, мръсната си лудост.
Искам да спра с това нещастие. Въобще не биваше да участвам в експеримента на месмеризатора Порше.
След сеансите започнаха неприятните сънища и проблемите с психиката. Чувах гласове. Гласове подтикващи ме към срамни деяния и насилие. Това продължи няколко седмици. Накрая не издържах и извърших онези ужасни престъпления.
Намерих онази книга, подарена ми от един поляк, в гардероба. Не желаех никога да я отварям, но в онзи момент бях готов на всичко, за да я разгърна.
Знаех, че беше написана от един мой френски сънародник философ, изпратен от властите в лудницата.
Книгата се зовеше "Чукът на Смъртта". В нея бяха преписани от стари документи озаглавени "303", методи за извикване на самия дявол, чрез човешки секрети и отделяната от тях магнетична сила.
Сварих отрязаните ръце на един мъртвец, след което излях получената течност в един глинен съд. Сипах вътре и няколко наркотични билки. Върнах се необезпокояван в късния час в своя дом и зачаках петнадесет дни, докато сместа се сгъсти.
В уречения нощен час в едно малко гробище извърших дадените действия и ритуали. От едно малко стъклено шишенце със специално питие, отпих две глътки. Съблякох се гол и треперех най-вече от вълнение. Благодарих се, че нощният въздух беше топъл.
Сместа от глинения съд сложих на челото си, гърлото, гърдите, слънчевия сплит, корема и слабините. След това извърших още няколко неща и най-сетне в дима от благовонията се очерта фигурата на най-уродливото нещо, което съм виждал. То ми говореше за неща лишени от разум и логика.
Оттогава вече не съм същият...
КРАЙ!