Бог в ябълката криеше познание.
Поисках го. И той ме прати на земята.
Не съжалявам за това изгнание.
И не коря пред смъртните змията.
За прошка, Боже, няма да те моля.
И пред иконата ти няма да се кая.
Не сменям бурите на силната си воля
с безплътните селения на рая.
Обляна от слънце, обвита от вятър,
целувана с огнени пръсти,
животът си ще живея тук - на земята.
И ще обичам мъже непокръстени.
А когато умра и ме хвърлиш във Ада,
танц ще извия в котела на Сатаната.
И ако има прераждане, ще се родя
непременно в кожата ... на змията.