автор: Mojsei

1.Разсъждавайки за способностите, Лазарев отбелязва следното:"Стремежът на човека да раздели земното и Божественото в душата си му дава възможност за духовно и физически здраве"(с.247). Но какво ни казва той с този израз? Съгласен съм с него, че полето на разглеждането е свързано с "умение да отиваш към все по-фини слоеве на единното"(с.247)
Тук наистина има какво да се обясни. Изразът "божествено" е афористичен израз за разбиране на висшите слоеве на духовното, което си е само и единствено земно. Но, именно като земно, духовното наистина достига висока степен на развитие, при която "иска" да е само, да не бъде обременявано от проблемите на ежедневието. И тук няма нищо мистично, защото говорим за онази висока степен на духовно сливане, при която интизидът се удвоява в душата на другия, за да достигне до себе си. Това слиаване на душите аз наричам "огнено", защото блести с чистия пламък на невинността.


2.Днес - 06.05.06г. участвах в съвещание на "Движение за Нова Култура", на което бе поставен въпроса за отговорността на интелигенцията за съдбата на България. Един от лекторите направи изказване за българската интелигенция в исторически план. На почивката му разказах за лекцията на един друг професор - бивш министър, на тема:"Българските интелектуалци", на която го попитах да изясни обема и съдържанието на понятието "интелект" и се получи конфузна ситуация в продължение на близо 30 минути, свързана с неспособността на лектора да даде задоволителен отговор. Моят събеседник веднага разбра какво му каза и ми отговори, че той просто цитира речници, свързвайки интеректа само с рационалността. Скромно, а следователно и отговорно му обясних, че когато се разглеждат такива важни въпроси, не можем да си позволяваме да отиваме в общите разсъждения. Интелектът е висша човешка способност, която се формира като хармонична цялост между рационалното, емоционалното и волята, и е ядро на характера.


3. Разделянето на душа и тяло, тяхното откъсване и абсолютизирането на този момент е източник на най-различни спекулации. При Лазарев това е постоянен похват, който се проявява, в частност и когато казва следното:"Тялото и съзнанието на човека са насочени към Земята, а неговото поле, подсъзнание, душа са насочени към Бога"(с.247).Реалният процес е друг - за да достига до себе си, индивидът се обръща към природата и към другия човек и така организира своето възпроизводство. Ето защо, разглеждането на човека извън обществото е безсъдържателно.Исторически съществуващата мизерия е родила и идеята за отричане от всичко земно за възвисяване на духа, което е възможно във формите на екзалтацията. Отказването от земното е възможно, когато е твое достояние, за да се превърне в отказ в момента на задоволяване на потребностите. Всяко друго обяснение на процеса е спекулативно.


4.
В едно изречение

"Да прекъснеш глупака е неучтиво, но да го оставиш да говори е престъпление" М. Твен

Ако успееш да прекъснеш глупака навреме, да не говори, дори с риск да му обърнеш внимание, но и да му покажеш грешката, така, че да почне да говори разумно, съвсем сигурно е, че по този път ще те намрази за цял живот.
В. Рибаров



Разбрах,
от сенките ще се спасиш,
самият ти,
когато станеш сянка,
но спри,
защо в бъдещето ме отпращаш,
та там да коментирам твоите безумства,
когато казваш,
че сега си някакъв домат
в мелачката
и не на кой да е -
на Бог,
но също и тесто,
замесено чрез злоба,
а текстът ти
в претенциите е превисок,
но с коментара си
ще правя проба
да те изтъргувам за онези,
що ти ръкопляскат,
за да станеш
най-накрая
тъй готов,
че за зулумите
в поезията
да не тъгуваш
и да сетиш
истинска любов,
а не с нея да търгуваш,
че Луната - чиста, цяла
е поела в път,
а аз я сгъвам
и я правя сърп -
на сцената,
да гледат всички,
а с теб,
макар съвсем различни,
от текстовете ти
сега създавам други -
по-прилични,
за да сложим заедно начало,
но казах ти,
че то е отговорно
и няма притчи майна,
тук вилнее самота,
а дните са случайни -
като нощите,
защото ти си вятър
и сега,
превръщайки словата в чудовища,
с надеждата да се спасиш,
когато дните ти се свършат,
защото и в този текст
се правиш на модерен,
а мислите ти рехаво блуждаят
в утре-то
и не за друго,
а защото
така по-лесно се лъже,
с надеждата,
че няма кой да прочете
на думите ти
белите полета…
но спри се малко бе, човек,
ела и влез в настоящето,
но думите си в мисъл подреди,
защото ще те трампя за финала ти,
в който ставаш малко по-човечен,
когато някаква потребност
те кара
да изтрезнееш
и да разсъждаваш
малко по-конкретно,
но няма да си тръгнеш същия,
а искам тук - пред мен,
да обещаеш,
че няма да забравиш кожата,
бедрата,
нежната трапчинка,
за да почнеш
да пишеш като хората
и да не караш
публиката ти
да лъже
и затова ти казвам
да опиташ!



5.Днес една учителка разказа за проблемите, които възникват при учениците от безразборните полови контакти. Нейният разказ, а също и творбата на Виктория "Падаш си по мен" са повод, за да напиша следния текст:

В история нова падам
и така пред теб сънувам,
и разбираш ме, че страдам
в опита ми да бълнувам.

Днес приятелката си смених,
новата пред теб целувам,
виждаш ме и с жени,
за да мислиш, че така лудувам…

Грешките ми нямат брой,
а с тебе беше по-различно-
днес заливам в порой
отношението ни идилично.

А сърцето ми за теб гори-
чувствам, че за мен си отредена:
чакат ме разпуснатите ти коси
за любов вълшебна, споделена.

Виждаш ме, че съм зелен,
но дори такъв, съм ти потребен,
че сърцето ти е в мен
с онзи миг на срещата - вълшебен.

Преживяваме с теб тъга,
а мечтаеме за песен,
за да влезем в нашето сега
с познатия ни миг чудесен.

Кой ли ще ни разбере,
че в сърцата носим зноя,
който иска да ни събере
и да бъдеш вечно моя.

Чувството, сърцата ни огряло,
извисява своя глас-
нажежава ни до бяло
и бушува страстно в нас.