Приятелко, китарата вземи!
В таз синя вечер тъжни сте и двете.
Но нищо... Ще запеете сами.,
за да разцъфне от тъгата цвете.
Красивите му, алени листа
със тиха нежност ще ви сгреят в здрача
и пламъкът от лумнала мечта
ще шепне на очите да не плачат.
Отиде си без сбогом любовта.
И младостта безшумно си отива...
Но вяра да прелива в песента,
че новата любов ще е щастлива!
Че дружбата ни в шеметна вълна
ще помете беди и несполуки
и заискряла с ярка светлина
ще изгори лъжи, измами, клюки.
И бодро зазвучава песента...
Една звезда в стъклата вън танцува.
Надеждата ни връща радостта,
а нашата печал далеч отплува.