автор: Lika

Баща ми си отиде бързо.
Оглозгани от рака костите му
се стопиха. И той самия се стопи.
Очите му горяха само
за още глътка въздух.После потъмняха.
Когато си отиде аз не плаках.
Трябваше да го умия.Да го погреба.
Но още нося старото му яке
и още чувам стъпките му ранни.
По брега на поднебесната река
той тръгна с въдица на рамо
с пъстърва Господ да нахрани.