автор: nega03

Някой ден,
когато бракът стане фарс.
Някой ден,
когато пясъчните кули рухнат.
Ще се сгромолясаш
и ще осъзнаеш себе си.
Ще се разплачеш
и ще извикаш спомена за мен.

Днес е светъл
и щастлив за тебе ден.
Или поне така желаеш
да си мислиш.
Пристъпвате под звуците
на Менделсон напред
разменяте халки,
и брачни клетви.

Ти вършиш всичко
като омагьосан.
Вцепенен си
от силата на младостта й.
Със сетни сили гониш
спомена-натрапник.
Но колко време
ще трае радостта ви?

Ще бъде хубаво
в един момент.
Докато очите
заслепява красотата.
Докато с прах
покрие се душата.
И докато стане ясно
някой ден,
че тя не е за теб,
и с нея ти сгрешил си.

Тогава ще повикаш
споменът от миналото.
Да ти нашепва
с нежен глас.
И да вплита пръсти
във косите ти.
Ще парят устните
и ще гори душата.
А аз -
застанала на прага,
ще ти повтарям:
"Обичам те! Обичам те!"