автор: marvindeep

***родителско априори***

Има няколко различни начина, по които може да се разглежда създаването на поколение. Една невъобразимо голяма част от хората го правят просто защото така трябва или така се е случило, или просто по инстинкт. Като се замисля, в нашето настояще, май всички сме създадени именно така - като продукт на пропаганда от страна на църква, държава, общност или семейство. И то не толкова с цел да продължим човешкия род, колкото да попълним редиците на вярващите, гражданите, братята или членовете. Много рядко някой успява да пребори влиянието на "спонсориращия" морално или финансово пръкването му на този свят и да успее да усвои различни гледни точки, виждайки света в който живеем такъв, какъвто е и би могъл да бъде. И остава неприятно изненадан. Недоволен и неразбран, той се скита почти винаги сам. Евентуално, някой ден, на ръба на отчаянието, той среща нея, която се намира в същото пост-революционно личностно униние. Пламва, неизбежно, единствената искра, която успява да осмисли остатъка на тези два живота.
Съзнавайки невъзможността и безсилието си да променят околните, да им помогнат да се отърват от дребните и огромни заблуди, с които е пълно жалкото подобие на живот, което водят, те застават пред дилемата дали да създадат още едно същество, което да бъде родено в един свят, населен с нещастни хора, които дори не осъзнават идиотизма на собственото си състояние.
Как ми се иска тези толкова трудно запалени огънчета надежда да не бъдат изгасени от бесния прилив на фалшивата действителност. Какъв ли би бил най-ценния плод на една чиста любов между хора, осъзнали стойността на истински ценните неща? Не е ли това един от малкото начини да направим тази миризлива планета едно по-добро място за живеене, като я населим с едни по-добри хора? Може да не засадите дърво, да не си построите дом, да не спасите делфините или озоновия слой, но в името на всичко, за което си заслужава да се живее - създайте един добър човек! Той, ако не друго, би могъл да направи това, за което вие винаги сте мечтали.
А колкото до родителите тип "готова конфекция " , неосъзнаващи отговорността, която носят спрямо цялото човечество, позволявайки едно чисто детско съзнание по-скоро да развива животински инстинкти, като следва урбанистичния закон на джунглата, вместо да бъде обградено с любов и нежност и да се развива като мислещо, чустващо и пълноценно човешко същество без комплекси и без заблуди- ако разбирате колко отвратително тъпи и малоумни сте, щяхте сами да се ритнете отзад. Със засилка.