автор: Mojsei

1.Когато Лазарев говори за изкореняване на вътрешната агресивност чрез работа с нейните причини - желанията (с.241), не става ясно какво ги прави тези причини, а древните, макар и афористично, го казват много точно и разбрано - "премахване на желанията", пък който може да го разбере
Да овладееш желанията си така, че да не бъдеш техен роб, е напълно постижимо, но това означава висока дисциплина на съществуването. Природата господства над индивида чрез своите закони и законът на страстта е святостта, която е и един от главните закони на живота, но и най-трудно се овладява, за да се постигне свободата като осъзната и приложена необходимост. Съвременното общество прави от желанията на хората придатък на производството, за да формира консуматорите на все нови и нови, но все ненужни и все по-ненужни потребности…

2.В условията на отчуждението между хората, а това означава, че голяма част от тях жадуват да се включат в общност, за да общуват, пристрастяването към другия човек е широко разпространено явление, което е симптом за заболяване.Голяма част от жените, които влизат в Интернет за правене на запознанства, овладяват до съвършенство този механизъм, за оплитане на жертвите си…По този начин, общуването се изкористява и се превръща в манипулиране.


3.
В тишината на душата
правим с тебе среща -
за да преживеем ведрината,
като бликаща река гореща,
а душите се разтварят
и нахлува светлина,
чрез която разговарят,
онемяващи от добрина.
Миглите ти леко се притварят,
тръпнещи под жарките целувки,
а ръцете нежно шарят
в обладаващи милувки,
в които моят трепет
с нежността говори
и започва буен шемет
на разнеженост, която спори
за това, че повече обичам,
но и ти не премълчаваш
и, разбрала, че се вричам,
в трепета не изоставаш,
затова че правим тъждество
на бушуваща стихия
и достигаме до тържество,
от което с радост пия!


4.
Защо да те обричам на разлъка,
за да те потапям в произвол,
в който предпочиташ мъка
да те превръща в охлюв гол?

Видях за миг това лице,
превърнало се в ръждясал катинар-
на вещица ужасна - без сърце,
владетелка на замък плесенясал, стар.

Затуй в разговора ни и яд просъсква
на чувство диво, пощуряло
и право в сърцето блъска,
защото мярата на любовта ни е прояло.

Горчиви думи се пресягат
и скачат в подготвената клада,
но най-напред душата стягат
и чезне всякаква наслада.

И ето го - мълчание горделиво
в душите ни чрез злобата пирува
и смуче чувството горчиво
с готовност и в жарава да танцува.

А тя - жарта е вече бяла -
звездите ярки са безброй,
а ти, в отвъдното, си полудяла
и няма го предишният покой.

Притихнала, стоиш без глас
и няма ги дори сълзите-
след теб в нищото вървя и аз,
навлязъл доброволно в игрите.

Затуй душите ни сами кръжат,
а танцът ти изглежда е последен-
останали без сили, даже не тъжат,
разтърсвани от глас, гробовно леден.

Жаравата те тегли, а си бледа,
а аз пред тебе коленича -
една сърна, уплашена ме гледа,
а вълк в душата ми наднича.

Над нас звездите са свещи
с пламък мил и нежен,
но чудно - моето сърце крещи
пред скока ти на гибел - неизбежен.


5.
Честит Рожден Ден, Светла!

Всеки на челото е белязан
с белега, говорещ чрез Съдба,
а този, който няма е наказан
да носи кармата като сълза.

Знае той какво е чедо,
измолено и от отвъдни светове,
но мъката е на лицето бледо,
защото е в спор с всички богове.

Самият той, в душата Бог,
отхвърля стон предвзет и плосък,
защото броди в хоризонт висок,
за който е ненужен восък.

Познава думите горещи
и тях превърнал е в кръст,
но там - пред него, няма свещи
и не сочи назидателно с пръст.

Душите са пред него голи,
че неговата стеле пътя свят
и знае как да се помоли,
достигайки в невинност всеобят.

С такава непосилна вяра
душата му остава лъчезарна
и крачи в пътя с такава мяра,
а тя - душата му, е благодарна.

Не знае той какво е туй кумир,
но хората с любов дарява,
защото е втъкал в душата си всемир
и може истински да уважава.

Такъв човек дълбоко настоява
без разумът му да е раздвоен
и щом в сърцето ви се появява,
белязан с него ще е всеки ден.