автор: Gargabela

В ървя по дългите улици на южен град
Я бълкови клони цъфтят в полумрака
Р озови цветчета, които събуждат в мене глад.
В ълчи глад за любов. Дали някъде ме чакаш?
А ко тръгнеш веднага, ще се срещнем в полунощ.
М оите устни с твоите диво ще се слеят.

Ч асовете бързо отлитат и раняват като с нож
Е ла, побързай! Да бъда търпелива не умея.

Т и си моето слънце, в най-слепия ми час.
Е динствено на теб се доверявам.Страдам.

И когато пръстите ни се слеят, в моя власт
М ъжкият ти свят покорен за малко пада.
А з и ти - в едно и присъда, и награда.