автор: Mojsei

1."Отначало трябва да покажеш пътя на човека - пише Лазарев - да му помогнеш да събере сили и едва след това, ако не осъзнава колко сериозно е положението му, да удряш с истината"(с.240)
Добронамереността, взаимната симпатия, собствената духовна изграденост са част от това, което аз наричам първи урок на истината, който дава възможност да продължи общуването.Учителят познава пътя и носи отговорността, но ученикът сам трябва да извърви пътя до структурите на озарението. Ясно е, с Лазарев говорим за едно и също, постигано по различен начин.


1.1.
Понесохме с теб любовен кръст
в мига, изстискал общата сълза,
разбирайки, че тук Съдбата има пръст,
а ти промълви първото:"Ела!"

Издигна се на гребена на възхищение,
в което себе си добре разбра
и тъй поехме - в преклонение,
избирайки пътеката добра.

Душа, душата щом прегръща,
създават двамата олтар
и става любовта присъща-
вълшебен, но реален дар.

Сърцето си на мене си отдала,
показвайки ми интуиция безпогрешна,
с която, себе си, сега създала,
твориме ситуация смешна.

Любовта на целия живот е основание
и може трудности да преобръща,
а туй е твоето признание,
когато тя с радост ни прегръща.

Взаимната любов тъгата снема,
дори сърцето да облива кръв
и тъй развитие се превзема,
оставайки в живота пръв.

Любовта отхвърля сила чужда
да се превърне в товар
и дава отговор на всяка нужда
по пътя на Завета стар.

Дори, застанали на прага спорен,
подвластни сме на чувство всеотдайно
и правим го да бъде отговорен,
постигайки приятелството трайно.

В съмнения хиляди натъпкан,
лицето ти за мен е лъчезарно
и бързам, от любов задъхан,
да ти дам сърцето благодарно.


1.2.
Виктория

Паркира мерцедеса на площадката пред хотела…Имаше още час до срещата с кучката. В Сайта за запознанства в Интернет му се представи като Вики. Не се церемоняха много. И двамата си мислеха, че знаят какво искат:
-Обичам игрите! - каза му по характерния за нея начин - полифонично.-И специалното ухажване - допълни многозначително, сякаш си поръчваше специална напитка-Нали, Джаки…-тук вече пролича, че е съвсем лесна, независимо от опита, който парадираше.
-Добре, сладурче! Аз се притеснявам малко - каза го с отработената си невинност, която почти винаги имаше успех. Свързваше го с Джакомо Казанова, а той познаваше номерата му и още тогава планът му се оформи. Беше чел една от книгите му "Моите приключения", установявайки как схематично нещата се повтарят.
Влезе в хотела и се убеди, че Джордж си е свършил работата като е резервирал точно този апартамент, който му бе посочил. Май беше надценил мадамата, но нищо…С парите бяха зле напоследък. Някои от каналите им секнаха защото и ченгетата взеха да се престарават - рушветите ставаха по нов начин и скочиха баснословно.
Излезе пред хотела, а там вече го чакаше Джордж. Даде му обещаната десетарка и му обясни как изглежда Принцесата. Нямаше начин да я сбъркат - блондинка, с ярко червена, икономична рокля…
-Посрещни я!- каза тихо с металния си глас, от който даже и на Джордж сърцето потръпна.
-Да, шефе! - каза раболепно Джордж, а си помисли друго:"Какъв е този човек? Друг път по-далече от тези!" Трябваха му малко пари поне за една доза и затова се нави на тази бърза поръчка…"Дано сам си свърши всичко, а не да го кара него!"
Мо, представящ се в Интернет за Джаки, застана до летящата врата на хотела и проследи Джордж с поглед. Отвращаваше го, но точно изпълняваше всяка поръчка. Затова го повика днес. Видя го как се надвеси над нея и обещаващо и небрежно я докосна по гърдите. Мамка му, веднага клъвна…Разочарова го преди да са се срещнали. Нищо интересно…Рутинна работа. В началото му беше интересно, но не и сега. Някаква злост и луд садизъм нахлуваха в гърлото му, когато започваше да ги обарботва…
Седна с гръб към вратата на заведението и се престори, че е погълнат от сензациите във вестника. Бе взел от новата доставка презервативи…Хормонът го тормозеше вече втора седмица и това внасяше малко разнообарзие в цялата работа…Какво му трябваше да се хваща. Един ден може би ще стане като Джорж?
Направи се, че не я забелязва, когато влязоха. Джордж продължаваше да играе добре ролята си като я остави да ликува от хитростта на двойната си игра. Забеляза с крайчеца на окото си как сластта бушува в гърлото й и си помисли:"Добра е в менуета!" Флейтите отдавна не го интерсуваха, макар че бяха специално удоволствие, както казваше бохемът-благородник. И той си отиде от компанията им.Изпитваше уважение към прозорливостта му, а и той го уважаваше по свой си начин. Обичаше да види страха в очите на жертвата - онзи животински, инстинктивен страх, който избухваше спонтанно, когато навиеше в ръка косата й и огънеше коленете до челото й…А после…после тя преставаше да съществува за него като човешко същество. Процедурта по пречупването и него го отвращаваше, но такава беше играта, а тя му беше казала, че обича игрите…
Лицимерието й взе връх, когато се опита да го изненада с някакъв изтъркан жест, а на всичкото отгоре постави пред него на стъклената масичка някаква долнопробна пура. Никакви обноски…Даже и не се стараеше…Но откъде пък да знае, че трябва да се старае…Нищо! Скоро ще научи…Отхвърлила свекърва си, а мъжът и - изкарва пари в Германия…Нещо трепна в гърдите му.Сякаш му беше жал за тези безмозъчни същества, бленуващи серията от оргазми…за които техните хора им пишеха специални текстове в сайтовете на Интернет.
Когато тя се отпусна на фотйойла пред него и му показа дискретно прашките си дъхът му спря…Студена пот потече на струйки по гърба му. Видя как същото стана и с нея - змията, която се готвеше да изкочи от устата й се стопи, а очите й станаха пак същите - неговите очи, които изчезнаха преди толкова време.
-Мо! Мили - простена тя - Не съм те забравила, скъпи!
-Виктория!-промълви той, а коленете му се подкосиха.-Ти…
Ръцете им сами се сплетоха и останаха така пред облещените очи на Джордж, който разбра, че ролята му е изчерпана…Тук ставаше нещо, което даже и не искаше да разбере.


1.3.
На Калина и Ангар

Въпрос получихме - от омбудсман:
"Кажете, но с глас разбран!
Как Мойсей обича без заръки
и няма в общуването мъки?"

Тогава отговорът секретарката ми върна-
представите на европейците обърна:
"Любовта при него - споделена,
е образец за цялата Вселена!"

Отвърнаха ми с телеграма:
"Животът, споделен от двама -
разбрахме - става тъй игрив,
чи и самичък, влюбеният е щастлив!"