автор: Medea

I lost something. I lost my love.
В сърцето ми е пусто и самотно. И боли... БОЛИ! БОЛИ!

Нещо в мен се счупи.

Не си виновен ти, нито пък аз. Просто така се стекоха нещата. Съдбата си играе с нас.

Не губя теб! Не беше важен ти...Губя любовта. Губя радостта, живеця, въздуха, крилата си. Губя способността си да обичам - тъй крехка и едва намерена. Губя щастието и надеждата. НАДЕЖДАТА! Губя...

Сълза на болка... НО МИ СЕ КРЕЩИ!... Не е способна да отмие спомена. Дали достатъчно сълзи ако изплача, ще се превърнат в море и ще запълнят празнината в душата ми? Дали ще притъпят острито на това усещане за загуба, изтръгване? Дали ще ме обвият в меко безразличие?

Не губя лично теб. Губя това, което беше за мен. Ти беше красотата, цветовете, усещаниятал. Ти беше възхищението, любопитството ми към света, широко отворените ми очи... Ти бе желанието... И вярата ми... Счупена...