автор: libra

Тя беше старата гора
с вековни борове и мирис на смола
прозрачен въздух
отразен в безброй листа
с лъч пронизвана от слънцето
стрелец и феб неустоим стрела
и разказваше за нея -
щастливата жена
докато разказваше тя бе река
и слизаше там нейде от върха
с тучното зелено по брега
безброй камъни прескочила
за да ромоли и нейната вода
и разказваше за нея -
щастливата жена
тя беше още, топлата земя
с борови иглички останали от есента
поела сокове на любовта
първично силна вечната земя
и разказваше за нея -
щастливата жена
Видях как тя си замълча
три думи само каза щастливата жена
„ти си тук"
и всъщност това бе то света
на щастливата жена
..а аз която го разказах
аз бях и си оставам
любовта.