автор: mim

Полугола душата ми проси от сенките в мрака
Обедняла от думи измамни и неизречени истини
Лъгана, грабена и обличана с просешки дрехи
Угасна в нея пламъка и дъжд проливен заваля
Дрипава, издрана броди по кални пътеки
Ясновидци среща много по пътя си не лек
Вярваше на всякя изящно скроена лъжа
Ангелски крила даваща и ала само във съня
Мрак и празнота, до кога така, а дали ще издържа