автор: rosy88

В началото бе само той
После с меч от любов се разсече
Сътвори ме от свойто ребро
и ме хвърли в калта надалече
Даде ми две звезди за очи
Във косите ми огън запали
От нозете извая съдби
Вместо пръсти- забоде книжали
Във душата ми сипна нектар
за да може без дъх да ме пие
А когато ме лумна в пожар
Обвини ме: "Владееш магии!"
Недостъпен и ветрен е той
но в мен си забрави сърцето
От тогава жадува покой
ала няма покой под небето
Пак се търсим по стръмния бряг
непокорни и чакащи чудо
А морето се смее над нас
и целува брега страстно, лудо...