автор: jana_turn

меланхоличните ми настроения се вмъкват
в невидимите пукнатини на думите
подхвърлени в приютената от усмивките
и гримасите на недостатъчност вечер.
Свити в топлината на тялото ми
изплъзната от полумокрите чаршафи
на поредното подозрително влюбване
натоварено с неизменните очаквания
мишката точно в него да свие гнездото си,
да оплоди всичките преминавания
на електрони и радиовълни
от твоите бегли погледи
към привидната голота на сърцето ми
изтървавам всичките конци
на нервите свързали натрупания
през връзките и завързващ се на възел
опит. Дълбая (отново във себе си)
за изразителните симптоми, с които
ще осиновиш всичките ми мълчания
и опаметени тишини на бягствата
изпълвайки до ръбовете с думи
безукорно обезопасената стая
впила камерите и резетата
в доброволния си затворник.