автор: Mandaluga

Плача и се пречиствам,
а чистото, което остава,
е празнота, вакуумно нищо,
нито зърно, нито плява
из хамбарите
божествен замисъл.
Плача и се обезсмислям,
като акварел потичам
по стъклото на дните,
които разлистваш
с очакване.
Мен там ме няма.
Просто плача.