автор: kamik

На пръст мирише всяка равносметка.
Не искам да си спомням откъде
са всичките пробягани подметки.
И лъжа, че съм гонила коне.
Но както лъжа, взех, че ги настигнах.
Миришеха на прах и свобода.
И свободата като Бог ме вдигна
на седем мои педи над пръстта.
За някои може би не е високо.
За мен светът така се завъртя,
че за да хвана вярната посока -
останах със сърце. Но без глава.
Това не извинява всъщност никой,
освен животът, който продължи
във смъртното ми тяло да прониква
и да си пием виното "на ти".
Та... той ми каза, че е страшно важно
един случаен пътник да прости
на мен - която само болка раждам.

И на жената, дето ме роди.