автор: dalla

планините се прозяват
увиснали
с главата надолу
натежали
от всекидневен дъжд
всекидневен като дишането
и миенето на зъбите
светът се казва дъжд
сплъстен и мокър
гъделичка с
влажните си пръсти
стърчащите конци
от човешката ми кожа
изтрива врати и прозорци
остава само размазано от гумата сивкаво петно
и дълги водни коридори
по които шляем се
с отчаянието
когато се смея
смея се
на пукнатините на вратата
и на логиката
и хамакът на музиката
ме люлее до припадък
опънат между
караниците със майка ми
любов от пръв поглед
и порязване по невнимание
или невнимателно нарочно

"когато драконите плачат, хората хващат настинка, която не се лекува, защото за любовта от отчаяние няма аспирин..."