автор: Mojsei

1.Семейството е средата, в която става индивидуалното възпроизводство, среда в която животът се възпроизвежда във връзка и с неговото обществено възпроизводство… Всеки от членовете на семейството носи родовата памет, но преживяването си остава дълбоко индивидуално
Ето защо, в духа на моето разбиране за кармата, като негативна обремененост на преживяването, за семейна карма не може да се говори, или ако това се прави, то трябва да се уточнява изрично за какво става дума.

2. Въпросът за "изчистването на миналото" е твърде интересен. Намирам, че това е възлов въпрос за освобождаване от кармичната зависимост, доколкото това е възможно въобще. Лазарев прави това члез механизмите на покаянието като навлиза дълбоко в негативността, а аз - чрез механизмите на невинността като давам ход на нейното развитие. Това е и най-трудното нещо, което не може да бъде направено за друг, ако той самият не бъде включен в процес за постигането на тази цел. Впрочем, този момент е ясно изразен и при Лазарев в по-нататъшното му изложение(Вж.: с.174).


3.В творбата си "Кой те научи така да обичаш?" поетесата Павлина с псевдоним Лястовицата, разказва за историята на двама обичащи, но не обичащи се. Ситуацията е драматична и е известна като "несподелена любов". На моя коментар, който съм поместил в предишната си публикация от същия цикъл, авторката отговаря така:

Интересна позиция споделяш,
но защо от любовта отделяш
участието на любими двама,
за да не достига се до драма.
Дали обича Тя не казвам,
а що ли с болка тъй разказвам
за мъката и откровена
и обичта несподелена.
Дали пък просто не разбират
един друг как да се намират
във таз игра така съдбовна
изгаряща - за туй любовна.
Че се обичат спор да няма,
но от планети те са двама-
различни и за туй проблема
искача днес кат моя тема.

Анализирах текстовете на авторката чрез следната творба, която предоставям на нейното внимание:


Когато Поли стих се пише,
перото е в откровение висше
и казаното в текста ти веднъж
показва - героинята ти няма мъж.

Изследвах ситуацията чрез тъждаство
и търся исканото от героите ти естество,
а туй показва, че разбирам
и пиша с фактите, които тук намирам.

Историята прецизно ти разказваш -
позицията на героинята показваш,
а тя говори, настоява
и любовта на всички обяснява.

Но в коментарите не виждам аз Ангар,
а той приятел ни е - стар
и щом възникне нещо интересно
решението намира се от него лесно.

А аз позицията си с тебе спобелих
и в отговорности се потопих,
показвайки на героинята ти, че е дама
едва, когато са в леглото двама.

Разказах ти историята за храма -
запомния, но ето - драма
изкача като твоя тема,
а в нея героинята ти се превзема.

Когато любещите са различни,
но търсят пак решенията прилични,
в позицията на автора, а тя е откровена,
ще проличи съдбата съкровена.

Героинята ти Поли, е в разлъка,
а туй се изживява като мъка
в нейната житейска обиколка,
която я притиска като болка.

Творбата ти завръзка не достига
и как решение пък ще се постига,
когато на жестоката съдба
предлагаш като автор ти игра.

Героите ти Поли - две планети
в нещо малко са предвзети-
че търсят любовта голяма,
а движат се в пустиня няма.



4.Има ли, няма ли задгробен живот? Познавам някои ефекти на спиритизма, но по този въпрос с Лазарев стоим на диаметрално противоположни позиции. Разказва ми той как се разхожда в задгробния живот, опитвам се да разбера какво ми казва, когато разбирам от него, че там са душите на неродените деца…Готов съм пак да хвърля книгите, да грабна токайското и да извикам Лъки, но обуздавам порива си и решавам да подмина главата "Другите светове"(с.175-187) с риск да бъда упрекнат от някой от малобройните ми четатели.

5.Отчуждението на човека от самия себе си се изразява и в това, че отношенията в обществото се деформират до серия от контакти, носещи случаен характер. Това разбиране е по-различно то позицията на Лазарев, когато казва, че всеки човек е контактьор(с.187). Но въпросът за качествата на контактьорите е интересен и важен. Сферата на моята компетентност, в качеството ми на контактьор, е божественото, разбирано като вътрешното озарение на индивида, достигнал своето цялостно възпроизводство. В това, което казвам няма нито грам мистика, докато същото не може да се каже за моя опонент.

6.Добре, че Лъки ми даде книгите на Лазарев, за да установя какви хора имало на този свят…Досега не знаех, че хората имали свои двойници, но не е съвсем така, защото вече обявих Лъки за мой двойник, без да зная откритието на Лазарев… Неговите съвети са интересни. Ако не можеш да свършиш нещо сам, изпращаш двойника и той върши работата вместо теб…От сега нататък така ще правя…

7.Как е възможно по сериозни въпроси да се пише несериозно? Няма проблеми…Ще питаме Лазарев и той ще ни каже, например следното: "Ако някой проявява агресивност към мен, значи в душата ми има аналогична програма. Аз я премахвам и атаката автоматично се прекратява"(с.196). Колко било лесно, а аз правя такива сложни обяснения, че и Лъки престана да чете текстовете ми…Но това е и универсален анчин да се преборим с насилието и със страха…Само някой ще трябва да го каже на хората…

8.Отнасям се сериозно и с уважение към Лазарев, когато излага мислите си чрез модела на интелекта, който при него се изразява като "мисли, емоции и поведение" (с.197). Разбира се, под "поведение" ще разбираме съвкупността на всички актове, в това число и социално организираната дейност. Но, в същата време, не мога да приема, че този плодотворен механизъм се използва по възможно най-неподходящия начин за вулгаризиране на разглежданите процеси или явления.

9. Когато Лазарев цитира Христос да обичаме Бога повече от всичко друго(с.211), аз запазвам мълчание, защото не мога да се противопоставям на себе си. А когато сериозно обяснявам този израз най-напред, признавам, че той е сложен за разбиране, а след това казвам, че става въпрос за любовта към себе си през призмата на любовта към предците ни.