автор: rosana

Невъзможно красивите облаци
ме причакват на билото -
да ги видя на залез запалени,
да ги скрия в очите си
В мен навлиза тържествен мигът
и застива в небесна хармония -
аз съм нота от ангелска оратория.
Взрив от залез отеква във мен -
аз съм камък от стената на храма.
Сякаш времето се разкъсва,
планината се стапя
и заставам пред трона на Царя.
Глътка залез
и после
вечерния здрач се изсипва -
скрити далече в очите ми
огнени облаци стихват.

Росана Терзиева