автор: Mojsei

1.Поставяйки въпроса за техническата диагностика, Лазарев пише следното: "Биоенергетиката позволява по почерка или по снимка да се определят не само деловите качества, но и здравето, съдбата, а също да се възстанови цялата информация, свързана с живота на човека" (с.132-133)
Няма съмнение, че и почеркът, и снимката носят информация за човека, но за мен такъв носител преди всичко е текстът, а също и гласът. А съчетанието на текст и глас дава допълнителни възможности за прецизност при разпознаване на характера на събеседника, когато това става дистанционно.

2.Ако Лазарев говори с тревога за повишаване на агресивността у хората на подсъзнателно ниво и за недопустимостта това да е така при екстрасенсите, аз ще повторя същото за хората на перото и специално за онези, които в текстовете си се опитват да прикрият проблемите си на характера, за да изявяват своята нетърпимост, достигаща до злост, когато става въпрос за дискредитиране, оплюване и омаскаряване на несимпатичните, привличайки и умножената негативност на "глутницата". Едва ли някога този процес ще бъде преодолян напълно, но днес той доминира и това е тревожното - тази реалност ме заставя да му обръщам внимание и да му давам отпор с нарастваща сила. Тази двойственост има своята специфика при жените и при мъжете. В момента си спомням за един такъв преструванко в Интернет, чиято посредственост в писането, в съчетание с проявите на цинизъм дават облика на грозното му поведение, което е лакмус за събиране на лицимерието.

3. Когато Лазарев разкрива дълбоки връзки и зависимости в състоянието на индивида, аз го приветствам, но когато описва как открил, че компютърът му е сърдит и причината била в това, че баща му преди години изпитал ненавист към някакъв човек, аз казвам, че това са "небивалиците на Лазарев". Причинно-следствената връзка при него си остава изцяло измислена, а проблематиката, която разглежда е твърде сериозна. Ето защо неговите текстове, за мен, са благоприятна среда за развръщане на действителната логика на процесите, които се разглеждат.

4.Терминологичната неяснота в изложението на Лазарев е сериозно препятствие за разбиране на текстовете му. Самият термин "карма" при него и при мен вече има съвършено различно значение. В диалога ми с Кристи, за която вече стана въпрос, изникна у мен идеята да й предложа да напишем заедно материал на тема: "Диагностика на болката", което ще бъде значително по-ясно и по-точно като предметна област на изследване и изложение, а и на приложение, защото тогава връзката ни с аудиторията на сайта ще стане значително по-близка.

5. Естетизирането на насилието вече не е предмет на изкуството и на това, което днес се нарича култура. Използването на насилието чрез средствата на изкуството днес е политика за внедряване на страх в душите на хората от най-ранна възраст. Този факт показва само едно - че е нужно да възникне сила, която да сложи край на този произвол. В сайта за художествена литература, където публикувам, има един автор - Стефан, чийто разкази показват, че той е безпорен талант, но разказите му са подражателски, естетизират насилието, което показва, че авторската позиция не е избистрена. Талантлив автор е и Роса, но нейните еротични разкази се обезсмислят от опитите й да естетизира секса.

6.Вече съм прочел около сто и петдесет страници от книгата на Лазарев "Диагностика на кармата" и стигам до извода, че тези нетови текстове се нуждаят от цялостно преработване, което практически означава да продължа да ги чета и да приповдигам онази проблематика, която представлява интерес за разработване, защото такава тук наистина присъства.

7. През 1963г. в Предговора на книтага "Упражнетия на йогите" Драгомир Матеев пише нещо, което си остава валидно и днес. Той казва така: "Крайно наложително е системата на йогите да бъде изследвана и разработена със съвременни научни методи, чрез които да се разкрият истинските, естествено научни закономерности, така сполучливо налучкани от народния гений на Индия през течение на векове и хилядолетия, по един чисто емпиричен начин….Да се получи и избере от хиляди опити най-добрият резултат, не значи още да се разкрие причинната закономерност, която довежда до него. Едва когато се разкрие тази причинна закономерност, става възможно да се използва тя съзнателно и целенасочено така, че винаги да ни довежда до желания резултат" (Вж.: Упражнения на йогите. Асен Миланов, Иванка Борисова. С. 1963, с.7-8). Тези съображения важат с пълна сила и за текстовете на Лазарев, подвластни на една напълно несъстоятелна методология.
Днес йога е достояние на човечеството и затова посочената постановка важи с още по-голяма сила.
При съвременни условия човек трябва да се бори за своята нормалност и да я отстоява срещу ударите на живота, които го хвърлят към пропастта на деградацията.
Емоционалната ми приповдигнатост, а и мирогледната ми ориентация дават своето отражение при художествено естетическото оформяне на текстовете, които публикувам. Именно, защото си давам ясна сметка за дълбочината на кризисните процеси, аз разработгвам и утвърждавам проблематиката на цялостния човек, но го правя така и дотолкова, доколкото и където откривам реални основания за това, а най-напред те са у самия мен като личностна изграденост. Художественото пресъздаване на съвремената действителност, без ясна представа за природата на обществения процес, не може да бъде успешно. Младите автори трябва да се учат на това, което кратко се обозначава като "методологическа култура", т.е. познаване на логиката на процесите. Без водеща критика, нова художествена литература не може да се прави. Но и двете неща - методология и критика, вече ги има в лицето на прагматичното направление в литературата, което създадох и продължавам да развивам.

8.Лазарев тества понятията "култура" и "цивилизация" чрез тяхното взаимодействие (с.145) и направо ме изважда от строя, защото захвърлям и книги и компютър, грабвам токайското, викам Лъки и се отдаваме на бурно веселие, като й обяснявам, че причината за това ми поведение е прадядо ми Тодор, който в Цариград се е борил с една арабка, която по време на борбата прави опит да го заслепи с удар в окото, а той я хваща за гърдата, прилагайки й болезнена хватка…Тези жени-борци са се славели с това, че мъже не са можели да ги победят.
В същото време, маркирайки културата и цивилизацията по такъв абсурден начин, Лазарев много точно достига до един въпрос, който се поставя още от Аристотел - за единството на човека със света и даже дава правилен отговор, когато посочва "Божественото като висш символ на единството"(с.145), но веднага ще посоча, че божественото не е символ, а е състояние, което се постига като степен в човешкото развитие.


9.
Здравей Никол,
Радвам се, че твоят текст достигна до мен, а той е отговор на мой коментар. Тук публикувам твоя текст, за да мога и да го анализирам:

"Трьгнах от кьлнящата в гьрдите нужда,
която вьв беззвездна нощ се ражда.
От сянката,изглеждаща ми чужда..
Изплаших се..Когато се познах..
Отпращам те вьв времето,защото
те срещнах вьв момент такьв,
когато все по-ясно виждах,
че аз познавам само.. не любов..

Аз, лично..нищо не проспах..
Всичко е каквото трябва..
Бях тьга..И болка бях..
В тревога си почивах многократно..
Но заедно с това, роди се в мен,
нещо трьпнещо,безкрайно живо-
Живота може да е споделен.
И щастието се постига..

До теб сьм, казваш..А си сам..
Ти,знаеш ли.. за дьлгите ми нощи?
И как с остатьците скьршена любов
себе си,притихнала,прегрьщах?..
Трьгвах..И се врьщах..
Тогава..Осьзнах..
Какьв да бьде.. всеки си решава..

Магията не спира до взаимност.
Постига я и продьлжава..
Каква магия ще е тя,
ако граници познава?..

Подаваш ми рька..Добре..
Да бьдат две..
И.. трьгваме тогава.."


Текстът ти е забележителен с това, че поставя началото на нещо ново, а то се изразява в това, че ти си овладяла себе си и онази проблематика, която ти дава възможност да вървиш напред. В психоанализата това се нарича момент на саморефлексията или такъв момент, при който терапията преминава в самотерапия. На следващо място, отбелязвам радващия факт, че с теб преодоляваме комуникативния проблем в сферата на поезията. Чрез текстовете, които разменихме ние говорим изчерпателно за нещата. Ти тръгваш от кипящата в гърдите нужда, познавайки нощтта беззвездна, от която тя се ражда, а аз видях и сянката, която от теб самата те направи чужда, дотолкова, че не се позна и страх сърцето ти обхвана. И тръгна себе си да търсиш… В душата ми ти дадох да се видиш, за да откриеш себе си чрез нея……Дали в живота нещо си проспала, дали тук нещо друго ти твърдиш, това остава без значение, защото по пътеки нови с мен вървиш. Почивката в тревоги - многократно, живота ти обръща все обратно до онзи миг, когато, в света ти разделен, успя да видиш миг на радост - споделен и този миг така нормален, дори сега те връща в път банален, но ти си вече приветлива и търсиш себе си като щастлива. Показах ти да видиш образец чрез стиховете ми с Лъки, защото не постигаме общуване ментално, а ето го - полето виртуално, за нас остава си тревожно, макар че поетичното общуване направихме възможно. В магията се тръгва от взаимност, но трябва още нещо, за да се навлезе в интимност, а туй е и занятие вещо. Любовта е висша свобода и в мярката на тъждество се движи, а ето, че отвръщаш ми с "Да!" и казваш ми, че си готова да тръгнеш по пътека нова.



10.Прочетох творбата на Росана "Изслушай ме!", в която диалогът на героинята се ограничава от молбата й да бъде изслушана, в търсене на божествената си същност. Ето защо коментарът ми придоби такъв вид, който развива логическата нишка на диалога, прониквайки по-дълбоко в характера на героинята:

Изслушах те
и виждам те, че можеш,
защото имаш бряг,
макар че честичко вълните
те връщат в своя бяг...

Разбрах душата ти, която
отчаяно обръща се назад
и там се бори за опора,
но бяга, че това е ад...

Прозрях, че ставаш сянка-
на спомените бледо копие,
но имаш сили да се бориш...

Затуй, под формата на вяра,
в душата ти навлязох смело
и вече с нова мяра
навътре ще потеглиш ти умело!



11.Прочетох творбата на Лястовицата "Кой те научи да обичаш така?" и реших да поставя правилно въпроса като написах следния текст:

Признава ти, че те обича,
но прави го в любов несподелена...

Крещи във фрустрационен пристъп,
но крясъкът до теб не стига...

Но ето, ти за обич питаш,
а той отвръща ти с печал...

Поставяш пак въпроса остър,
но ти обичаш ли...не казваш!?

Разбрах историята горчива -
не е успял да те научи!?