автор: Anele

Без да има кула съм затворена
и сякаш съм на края на света -
затрупват ме стени от спомени
и липсва спасителна врата.
Не порастнаха дълги косите ми,
та да ти извия стълба от тях,
за огледало използвах очите ти,
но да се разпозная не успях.
Нима си заключил душата си
и държиш я по-далече от мен?
Не забравяй, че съм тази, която
скоро сама ще избяга от плен.