автор: The_Antichrist

I Момчето Червей
Ние сме семената и плодът,
раждаме се като
празен лист хартия
и нашите родители пишат
първите думи в ума ни.
От минутата, в която се родим,
ни моделират и оформят
и създават ред в цялата бъркотия.
Сега емоциите ми са фабрични,
неразбираеми и неразбрани;
аз съм дезориентиран
и толкова ме е страх...
Отраснах с църквата,
семейството и обществото,
с всичко добро, в което се вярва,
но в тях има нещо нереално.
И аз знам какво е,
и ще ви го покажа,
за да спрете да се тровите
с версиите си за морала.
Те ни включват
към великата илюзия
и ни казват кое е реално,
без да очакват да мислим.
Но червеаят откри красотата
и спящият се пробуди-
днес ангел ще се роди...
II Новият Ангел
Тогава звезда падна от Рая
право в бездънната яма
и тази звезда запали всичко,
което някога беше,
и от пушека аз се родих.
Червеите чакат със затаен дъх
Единствения, който има силата
да промени света
и той вече избра...
Светът разтваря своите крака
за новата звезда,
но тя е толкова остра,
че му оставя белези
и всеки слаб е обречен да страда...
Тук всичко красиво
има собствена сила
и силните ще властват
над слабите хора.
Ти решаваш дали
ще си силен или слаб
и ако спреш да си червей
трябва да мразиш всичко
по своя път нагоре.
През червивите години
момчето вижда своята сила
и заедно с нея той се разраства,
за да се трансформира в ангел.
Аз никога не се страхувах
от злото под леглото;
исках го толкова силно,
но не го и получих,
защото се превърнах в него.
Червеят бе получил своите крила
и ангелът ги разпери широко;
настъпи началото на края
и всеки слаб чака
своя номер да страда.
III Антихрист Суперзведа
Библията предсказа Антихриста,
светът го създаде
и аз се превърнах в него,
но не съм по-зъл от своя създател.
Не се чуди чия съм грешка!
Ако ти е нужен някой,
който да виниш, че съществувам,
не поглеждай по-далеч
от собственото си огледало!
И аз не се разкайвам,
всеки път когато съгреша;
и аз не се моля на бог,
който не го е грижа за мен;
и аз искам задоволство,
а не аскетизъм и догми.
Сега имам и славата,
и властта, и всичко,
което искам да искам,
защото съм сам на себе си бог!
Нима не желаеш да си като мен?!
И твоята църква е
най-добрият приятел на Сатаната,
защото именно той
я поддържа и храни!
Но когато си червей,
а искаш да си човек,
знай, че щом станеш човек,
червеят ще е още в теб
и затова трябва да стигнеш
много по-надалеч.
IV Деформация
Когато развих своята сила,
аз се превърнах в суперзвезда
и всеки започна да ме иска
именно заради това.
В мен обожават това,
което виждат отвън,
и лицето ми не носи повече маска,
а маската носи моето лице.
Те искат да ме видят,
мечтаят да са в моето легло,
опитват да ми подражават
и всеки иска част от мен.
Но маската ме задушава
и отвътре аз умирам-
превърнах се в нещо,
което никога не исках да бъда...
Не ми обещавай своя живот,
той не ми трябва;
аз никога не бих искал
да се нараниш заради мен,
но сълзите ти ме наводняват...
Сега се мразя,
повече отколкото мразя всеки от вас;
чувствам се толкова празен,
толкова мъртъв отвътре-
останала ми е липсата само.
На върха е самотно
и Hellywood е обречен;
градът, пълен с механични животни
и мъртви звезди, сияе изкуствен.
Червеите изядоха моето сърце
и всичките по-малки частици-
Разрушителят бе разрушен отвътре
и той заличи всичко, което някога беше.
Заличи дори своето име-
единственото нещо,
което със сигурност
всеки от хората притежава.
Сега препускам по пътя си надолу
като разгневен стъклен куршум;
скоро ще достигна святия ти храм
и ще го разруша.
Аз отгледах своите крила
и станах този, който искахте,
но този, който искахте,
е толкова нереален.
Човекът, който ви развличаше,
се превърна в чудовището,
което ви унищожава-
белегът, който няма да изчезне.
И децата ви всички се задушават,
защото им слагате вашите маски-
убивате собствените си творения,
за да не видят вашите грешки.
Но аз съм горящото знаме,
извънземният ви механичен спасител
и от днес ще се програмирам за утре
да се събудя в друг свят,
където ще бъда невинен отново.....
0. Мега
Потенциалът на Антихриста живее във всеки от нас и когато някой направи опит и се провали,винаги има някой друг, който чака да заеме мястото му. Битката между невинността и продажността, атеизма и религията, доброто и злото, никога няма да бъде спечелена. Тя ще се води до края на времето и аз съм само един играч във вечното състезание.
Точно сега, на някое друго място, има друго малко дете, което се чувства както се чувствах и аз. И един ден това дете ще се превърне в следващия Антихрист и целият цикъл пак ще се повтори. Няма начало, нито край, победители или победени... Само белезите ни напомнят за битките, които сме водили отново и oтново.....