Втора Глава
Нощта се спускаше бавно над София и фаровете на колите проблясваха откъм булеварда.
Младите листа на липите грееха наситено под уличните лампи и капеха лепкав сок по покривите на колите, превръщайки ги в огромни мухоловки.1
Между колите се провираха група човечета2 в скейтърски дрехи и тъмни очила. Бяха врътнали поредната тлъста зелена гъсеница в запустелия двор на съседната кооперация и сега бавно се движеха по Влюбен Манивелов в посока НДК.
- Мнооо якаа, коопеле! - проточи висок младеж с големи изцъклени очи и агресивен поглед.
- Екстра! - съгласи се този до него, нагласяйки слънчевите си очила, за да се ориентира в пътната обстановка.
- Ичкааа, айде са си ходимеее - глезено пропя високо момиче и пусна ръка по панталона на любимия.
- Глей, човече, глей кво стаа! - гъзето на групата се спря и разтърси изрусената си на кичури коса в стил войната на таралежите.
Групичката се спря и заозърта нервно. Законът за минимално позволено количество трева беше все още мечта, но за сметка на това постоянната параноя от внезапни улични проверки беше реалност. На 10 метра от тях кръстовището на ъгъла с Ръкси беше блокирано от 4 черни кубести джипа. Едри силуети се суетяха на светлината на фаровете.
- Давай да изчезваме!
Човечетата бавно се обърнаха и бързо изчезнаха в посока Мимас.3 Дюнерът беше винаги за предпочитане пред това да налетиш на бригада мутри.
Надпис на аптека в неоново зелено примигна и изгасна с тихо пращене. Нисък гологлав младеж с очила пресече накуцвайки улицата с припряна походка и се приближи в сенките към блокираното кръстовище.
В този момент, недалеч нагоре по Ръкси, в сладкарница Шоколад, красива блондинка отлепи сочните си силиконови устни от чашата с мартини и с наслада се отпусна в големите шоколадени възглавници. Сладкарницата беше в етно стил и топлите й цветове, в комбинация с тихата хаус музика, я правеха привлекателно местенце да пийнеш след работно време и да дръпнеш едно наргиле за блясък в погледа. Освен това, за ценителите тук се намираше качествена пудра захар, с която можеха спокойно да начертаят пътната мрежа на страната и след това с наслада да я изсмъркат. Заведението се посещаваше от светския и бизнес елит на столицата и най-вече от многобройните им нежни половинки.
Габриела се беше озовала тук след провалената от Юлиян вечеря, който й се обади на обяд и с гузен тон й каза, че плановете им за вечерта се отлагат. Тя остана безмълвна и разстроена пред перспективата някоя от приятелките й да вечеря в новия ресторант преди нея. Имаше нужда от нещо сладко. Габи заслужаваше поне тази утеха след снощния скандал. Или може би едно малко отмъщение? Сега чакаше приятелката си Кики и планираше нощ удавена в танци и алкохол.
Габриела оправи цепката на деколтето си и помисли с яд отново за Юлиян. Той не я заслужаваше, разбира се. Никой никога нямаше да я заслужава. Знаеше, че е красива и умна, за разлика от повечето празноглави моделки наоколо. И може би заради това предпочиташе ролята на кукла Блонди.4 Все пак в него имаше нещо, което я караше да настръхне. Онзи негов поглед, който минаваше през всичко и най-вече през дрехите й.
Срещу Габриела на бара седеше колоритна двойка. Мето Троло представляваше огромна безформена маса мускули, свидетелство за отдавнашната му спортна слава и злоупотреба с всякакви прахове и фуражни смеси. Отраснал под крилото на брат си Киро, Мето страдаше и чакаше звезден миг за изява. Нежен и артистичен по душа, Мето имаше склонност към певиците. Последното му гърчаво завоевание седеше до него и разсеяно си играеше с изкуствените си плитки.
БиДжей беше нашумяла поп-рок-фолк певица. Тя първа успя да пробие в МТV като пропя родния турбо фолк на английски. Шеметна кариера, но за съжаление инвестициите бавно се изплащаха, защото нейният продуцент Скаута5 прибираше по-голямата част от печалбата и за нея оставаха трохите. БиДжей ходеше с Мето, за да си оправи бюста. От предишната си връзка с хип-хоп певеца Суратя беше успяла да откачи само една гърда и в момента гордо я оглеждаше. Единственото неудобство беше, че засега предпочиташе да се снима от ляво. Ако имаше две истински цици, щеше да изтегли кредит от банката и сама да финансира своята кариера.
Пред заведението, както обикновено, бяха паркирани луксозни коли, повечето с германски номера и пренабити български. Долният край на улицата повече от половин час беше блокиран и групата едри мъже нервно обикаляха в здрача. Откъм горната страна със свистене в насрещното движение навлязоха три черни аудита осмица. От тях изскочиха 12 едри фигури и за секунди проблеснаха разгъващи се сиви плоскости. Групата оформи каре и, покривайки Паркета, се запъти като по команда надолу към Канала. Единствено бръснатите им глави се очертаваха под оскъдната улична светлина. Отстрани още двама вървяха с извадено оръжие, готови да отреагират във всеки един момент.
В средата на улицата беше паркиран черен Кайен. В багажника му две натъпкани с техника куфарчета осигуряваха защита от взрив и подслушване. Перфектната блиндирана кабинка за необезпокояван разговор.
Вътре седеше Контето и чакаше вече от половин час. Пръстите му нервно барабаняха по дръжката на бастуна - сребърна лъвска глава, а търпението му отдавна беше свършило.
Събитията от вчера налагаха тази среща, или по скоро интересът му да запази югозапада за себе си. Внезапната кончина на Стоматолога изискваше бързо и решително действие. Още вчера изпрати доверени хора в Благоевград и околните центрове да подготвят нещата и сега трябваше да си осигури свободно действие в района.
Как мразеше този простак Паркета! Мразеше го заради селския му произход, заради просташкото му поведение, но най-вече заради елементарните, но трябваше да признае ефективни, силови методи, демонстрирани най-често с безсмислена жестокост. Не можеше да му прости и дебелите златни ланци и черните лъскави тениски. Паркетът нямаше нито стил, нито вкус. За Контето той бе самото олицетворение на кича. Но бизнесът си е бизнес.
Контето се наведе и присветна с фаровете. Охраната отпред слезе и неговите хора оградиха колата. Кохортата на Паркета се приближи и двете групи се сляха. Вратата се отвори и Паркета се озова до Контето.
- О-о-о! Как си бе, баровец? - фамилиарно поздрави Паркета и се ухили мазно.
Контето с усилие прикри раздразнението си, игнорира отвратителния акцент на Паркета и спокойно поздрави селския тарикат.
- Отдавна не сме се виждали, Женя. Вече не идваш като едно време.
- Много работа, брато! Аз работим с ръцете си! Разбираш ли? Ха-ха-ха! - разхили се мръснишки Паркета и тупна Контето по рамото. - Слушай, Конте, тази работа дето си я намислил с канала няма да стане. Аз ще нагазя шиптърите и ще им ебем майката!
Контето свъси вежди. Повече нямаше да толерира това поведение. Паркетът трябваше да си знае мястото и да проявява уважение.
- Не, канала ще го държа аз, а за твоите пратки ти гарантирам, че ще минават безпроблемно. Но ти няма да се месиш нито с шиптърите нито с оня тарикат Гепи.
- Да го духаш бе, червен боклук такъв! Къф се мислиш ти бе, да те еба у номенклатурата! - изригна Паркета и пръски полетяха от запенената му устата.
Дръжката на бастуна прекъсна потока псувни и се заби с всичка сила в сплита на Паркета. Охраненото му шкембе подскочи и дробовете му изсвистяха, опитвайки се да поемат въздух.
- Ако се намесиш, ще те пречукам, свиньо! - процеди през зъби Контето и изрита навън Паркета.
Паркетът се изхлузи от джипа и падна на коляно. Успя да си поеме въздух и изрева:
- Да ти го начукам, копиле мръсно-о...
Гласът му заглъхна в мелето от телохранители. Контето се гордееше със своя взвод - все бивши спецчасти, тренирани и атлетични като питбули, родени убийци - изхвърлени или напуснали системата и намерили своето място в подземния свят. Охраната на Паркета, макар и по-едра, не можеше да се сравни с устрема на хората на Контето.
Първият изстрел се заби в стъклото пред Контето, но бронята го спря. Кохортата на Паркета се беше сформирала и, прикривайки шефа си, бързо отстъпваше назад. Автоматичен откос проблесна в тъмнината и куршумите се забиха в отстъпващото каре. Броните и жилетките поеха удара, а заблудени куршуми се забиваха в колите наоколо и къртеха мазилка от сградите.
Писъци и звук на тряскащи се прозорци нагоре по етажите бе последван от пълна тъмнина. Хората винаги си мислеха, че загасената лампа би ги опазила от рикошети. Освен ако бяха нещо, различно от рикошети, разбира се.
Един куршум пропука витрината на сладкарницата, последван от цели откоси. Витрината се срина и стъклата се посипаха вътре върху клиентите, които допреди малко лежаха блажено в дълбоките дивани и и мислеха, че са преуспели и хванали Господ за шлифера.6
Барманът се хвана за гърлото, избълва фонтан от кръв и бавно се свлече пред Троло и БиДжей. Мето вдигна чашата си с водка и изсумтя:
-Бахти, и ако това не е Блъди Мери!
След това извади пистолета и изрева: "Всички на пода!", стоварвайки геройски туловището си върху нежната си половинка БиДжей.
Отвън се чу свистене на гуми и трите черни аудита изхвърчаха в посока Попа. Джиповете се изтеглиха в посока Лозенец.
Габриела излезе от шока и трескаво се огледа. Нямаше й нищо. Наоколо тела лежаха по пода и някой крещеше истерично:
-Не ме убивайте, моля, ще призная всичко!
Едър мъж с тениска на популярната латино група ДеПутаМадре се кълнеше: "Ще върна всичко до стотинка-а-а!!!
БиДжей седеше на пода с широко отворена уста и увисналата й долна устна, натъпкана със силикон, увиснала разкриваше ред златни зъби.
Габриела разтърси глава, за да събере мислите си и започна да вади стъкла от от косата си. Изруга. Прическата й струваше цяло състояние, а сега и маникюрът й отиваше по дяволите. Поредната скапана вечер - просто не й вървеше напоследък. И за всичко, естествено, беше виновен Юлиян - ако я беше завел на ресторант, както й беше обещал снощи, вместо да отиде да пие с приятелчетата си от ръгби отбора Dazed and Confused, сега нямаше да й се случва това.
Вратата до нея се отвори със замах. Габриела изпищя но налягалите посетители въздъхнаха с облекчение. На входа стоеше известният столичен журналист Кольо Бърбореков и зад гърба му надничаше камерата на оператора. Журналистът беше известен с бързата си реакция и сякаш надушваше събитията преди да се случат. Това му струваше много пари, но в неговия бизнес рейтингът беше всичко. Благославяше се, че не е политик, защото никой не се ровеше в мръсните ризи на пресата.
- Спокойно, чисто е! - извика Бърбореков и тикна микрофона си под носа на Габриела.
- Разкажете какво стана!
- А-а-а-ах - у Габриела внезапно се надигна желание да крещи и да реве - с други думи типичен пристъп на истерия.
- А как се почувствахте? - продължи настойчиво Бърбореков.
В Габриела се бореха суетата и страха. Реалността на случилото се я връхлетя и стовари върху нея образа на свличащия се барман, бълващ фонтан от кръв. Ужасяваше се как изглежда пред камерата и същевременно искаше да крещи и да ругае. Вместо това се метна на врата на Кольо и се свлече по него ридаеща, раздирайки част от ризата му. Бърбореков с отвращение разтърси крак и разрита младата жена от пътя си. "Жени!" - помисли си той - "Като стане напечено хич ги няма. Иначе ебаси еманципацията, ебаси чудото."
Тънко гласче зад него попита:
- Има ли убити?
Бърбореков подскочи и се обърна. На улицата зад него стоеше гологлав младеж в кожена тужурка и очила, излъчващи интелигентност. Това беше Сашко Свирепото, опитващ се да си пробие път покрай дъхащия на ракия оператор.
- Камера! - извика Бърбореков.
Докато обективът разглеждаше обърканите посетители и посипаните стъкла, Бърбореков ентусиазирано разкриваше събитията пред своите зрители.
- Имаме новина, уважаеми зрители! - стръвно нареждаше Бърбореков и сочеше застреляния барман. Журналистът прекрасно знаеше, че това се продава.
Кръвта в неговата телевизия означаваше рейтинг. Тази вечер той определено беше ударил в десетката. Преди да влезе в акция беше разбрал, че сладкарницата е собственост на известния политик Орлов, понастоящем управлявана от петата му жена.7 Най-пикантната хипотеза, която френетичният Бърбореков успя да сътвори за краткото разстояние от телевизията до мястото на инцидента, беше сплашване или опит за атентат срещу политика.
За негово съжаление Орлов не беше тук. След като изслуша покъртителния разказ за случката и за бъдещите творчески планове на БиДжей, която щедро излагаше на показ пред камерата лявата си страна, Бърбореков се обърна със светнал поглед към камерата, попремигна от спиртосания дъх на оператора, и изтърси:
- Имаме разкритие!
Изчака няколко драматични секунди и разказа своята скалъпена история за заплаха и дори опит за атентат срещу Орлов. Изтъкна себе си за финал и вметна, че това е предаване е на живо и то само по неговия канал.
"Ексклузивно и драматично! Еби му майката, страшен съм!", помисли си със задоволство Бърбореков. Спомни си за студентските години, когато беше 6 месеца на стаж в CNN. Правеха само монтажи. После попадна на Легенаров, който му показа как се върши занаята. Тук в България разследващата журналистика процъфтяваше.
На улицата пет патрулки забиха спирачки пред сладкарницата. От първата изскочи вътрешният министър Червенобузков, последван от личния си оператор с камера, на която работеше сирена, чийто сини отблясъци придаваха геройски вид на министъра в телевизионните му прояви.
"Пак те изпреварих, копеле мазно!" със задоволство се усмихна Бърбореков и се отдръпна да пропусне почервенелия от яд и пъхтящ от ярост Министър генерал лейтенант Петко Червенобузков.
И на него, както и на Габриела, хич не му вървеше последните две вечери - снощи оная история със Стоматолога, а сега и тази свинщина. "Мамка му и прасе!", помисли си Червенобузков и разрита малко стъклата. "Ей го на и тоя кретен Бърбореков е тук. По дяволите, писна ми от този човек!" - министърът беше бесен. "Денят ми започна в скапаното му предаване, а сега и завършва с него." Червенобузков даде знак на оператора си да се омита и се опита да се изниже незабелязано.
-Господин министър! - провикна се Бърбореков и му препречи пътя. - Какво ще кажете за случая?
Червенобузков примигна сънено и изгледа журналиста с люта закана в погледа.
-Ще разнищим случая! - измърмори ядно министърът и си пожела личният му пиар да беше тук, за да го посъветва дали не е уместно да каже и няколко думи за решителността на България да се бори с корупцията и организираната престъпност на прага на ЕС.
Бърбореков се зазяпа в кървавата чаша с водка на бара и подбутна оператора си да снима един близък план. Министърът използва момента и успя да се измъкне, следван от оператора си. Синята лампа върху камерата самотно проблесна отвън и скоро се изгуби в нощта.
1.Липите бяха посадени в миналото, за да се намалят популациите комари, обитаващи Канал # 5, познат също като Реката на Перлите и увековечен в едноименния филм.
2.Човече е социално явление, родило се като обръщение и по-късно превърнало се част от ърбан течението.
3.Мимас (Mima's) беше заведение на втората жена на Орлов позната като Мима или кака Мара.
4.Популярна марка кукли за малко момиченца, превърнала се в легенда и родила не едно две поколения последователки.
5.Скаута се казваше Чавдар Комсомолски, по прякор Пионера, но след изграждането на US базите с страната се преименува с по-актуално име и атакува стария си враг MTV.
6.Искам да отбележа, че това е израз, в който ние се дълбоко съмняваме, защото първо в рая не вали, и второ за какво му е на Господ шлифер.
7. Орлов беше станал мормон след построяването на US военни бази в страната и се радваше на някои привилегии в новата си вяра.