автор: Mojsei

1.Разпознах я бързо - пламенната жена. Кристи! Поетеса в Интернет. Казах й:
-С теб ще си сътрудничим! - отсякох го решително и категорично.
А тя се дръпна болезнено и ме заля с болката си, нападайки ме необуздано
Запазих възможността за продължаване на общуването и тактично се оттеглих. Анализирах текстовете на нейната поема. А те - стиховете й, повтаряха духовната й структура, която вече бях открил - пламтяща сила, затрупана под талазите на кармичната обремененост. Започнах да я чакам и тя дойде, признавайки, че в мене се оглежда. Публикувах нейн коментар, показващ концептуалната й ориентация в духа на С.Лазарев, автор на "Диагностика на кармата", с когото тук водя диалог на основата на моя собствен опит. Когато поставих моя герой - Мойсей, в ситуация да си сглобява жена от резервни части, взети от поетесите на сайта, поради липса на способност да си намери такава, с което подготвях възвисяването му до нормален човек, Кристи бързо ми даде болката си, а аз я приех с благодарност. А това, което разказвам, е типично за човека на определен праг от живота му - той се устремява към собствената си невинност като начин да продължи пътя си нататък, мобилизира се, стреми се да отхвърли болезнената си обремененост.
Тази възможност за практическо приложение на словото открих с влизането си в Интернет. Тук публикувам текст, чрез който съм в диалог с поетесата Николинка Станчева, която търси и открива средствата на своето възраждане в общността на хората от сайта за нова художествена литература:

1)
Наместо с обич да посеем,
кълнящата в гърдите нужда,
с теб в беззвездна нощ немеем
и сянка някаква пробягва - чужда.
Отпращаш ме във времето, когато
за теб ще бъда аз готов
и обещаваш ми измислици благато,
а аз те срещам с любов.
Защото нещо сме проспали,
в гърдите ни кълни тревога
и пак очакваме провали-
с тебе бях, вида, че мога!?
Твърдиш, че щастие много искаш,
до мен си, а пък аз съм сам
и с думи неми ме притискаш,
а аз приех те да ти дам.
Дали в озарението летиш,
защото нещо в тебе промених?
Твърдиш го, а реално пак мълчиш
и аз условията ти обвиних.
Магията не спира до взаимност,
а трепета, щом двама споделим,
ще влезем в зона на интимност
и няма себе си да накърним.
Добре, готов съм да вървим-
говориш ми за станала промяна:
един на друг благодарим
и виждам те решителна, засмяна,
но пак съглеждам стар остатък
насреща ми, в образ на идиот-
не можем да го пренесем нататък,
щом търсиме нормалния живот.
Подавам ти ръка, но се стъписваш
пред прага на бленуваната цялост-
в свойта самота притихваш,
а нужна ни е споделена радост.

2)
Святостта е нишката на нормалния, т.е. на щастливия живот, но нещата тук не са така бляскави, както може да изглеждат на пръв поглед. Ако святостта се превърне във въздържане от секс се навлиза също в проблематичната фрустрационна зона. Фройд прави успешна догадка в тази насока.В живота ми има два прага, когато съм се отказвал от святостта - първият бе свързан с преминаването ми в създаване на собствено семейство, а вторият е сега, когато отново съм изправен пред различни алтернативи - най-приемлива ми се вижда възможността да повторя досегашния си опит, но усилията ми да възпроизведа същите обстоятелства се оказват безуспешни, скокът в афектното съществуване не ме привлича, божественото ми състояние също ми се вижда изчерпано, но и решение не съм взел. А решението се оказа, че било до мен. Една от авторките в сайта на Интернет, в който публикувам, след като ме резпита набързо и разбра как стоят нещата, без много, много да се церемони ми каза:
-Хей, Мо! Та ти имаш млада жена, с която се обичате… Какво си седнал да се правиш на интересен?! Да вземеш да прекършиш магарешкия си инат и да спреш по цяло денонщие да стоиш в Интернет…Ще умориш и Лъки!
Замислих се над тези думи. Тази дама май е по-добър терапевт от мен. Щом хората от Кремиковци са я призанли за такава…За първи път се замислих…Като Цар на боговете ми беше лесно, че тогава не мислех, но сега - като нормален човек, ще се налага да го правя. Упражних усилие над ината си и прозрях трудността на въпроса…Но важното беше, че открих причината, а бях склонен да я търся все на друго място.

2.
Интернет - Нова Култура - Граждански контрол

След жесток период на надпревара във въоръжаването и единадесет години след 1990г., светът притихна в своето ново ужасяващо и угнетяващо единство - военното дело, което единство, познато като глобализация, в душите на хората битува под формата на страх. За този период - от 1990 до 2001г. страната ни се интегрира устойчиво в световния деградационен процес. Това е мащабът и гледната точка на нашето самоосъзнаване и светоусещане като отговорна българска интелигенция. Но дали ние сме отговорни с това, че сме се се нарекли така? Изминалият период на нашия живот, в който се втъкават и различни дати потвърждава това положение - че тези два дни - 6 и 7 май 2006г., тук, в София заседава Движението за Нова Култура, което работи с познаване на новата ситуация за спасяване и възраждане на света, като очертава реален практически процес, а не издига и не обосновава нови химери и утопии.
Провеждането на Съвещение на отговорната интелигенция в България, като че ли изведнъж, ни поставя в особеното положение на своеобразен световен Център. Самоосъзнавайки се така, първото нещо, което правим е да поискаме прошка от онези поколения българи, които участваха при съграждането на този свят, предавайки го на следващите поколения, а чувстват, че същият този свят цинично им обръща гръб. Простете братя и сестри! Но какво значи да искаш прошка от цял един народ? Прошката и молитвата към онеправданите българи, но и към новата аристокрация, а и към държавата, а и не само към тях, не са някаква идеологическа, да кажем религиозна, превземка, а имат и друга страна, която проверява нашата сериозност и отговорност - това е ясното и категорично, обмислено наше решение да използваме мепанизмите на държавата, за да решим въпроса за онези структури на държавата, видяни вече като равнища, за да решим въпроса за присъединяване към Европейския Съюз не някак си, не като административно прикрепване към тази сициална структура, а за отприщване на спрени процеси, задавщи най-напред равнището на нормалното човешко съществуване, каквото днес нямаме. Ние не се правим на умници, ние не питаме:"Може ли?" От позицияна на собственото си достойнство ние огласяваме нашите намерения и решения, за да прокараме в живота и чрез механизмите на гражданския контрол, за да задействаме спрените процеси. Такава е нашата прагматична молитва и прошка, която има посочения тук мащаб. Не обвинения и конфронтация с държавата и с новопоявилата се за 800 дни аристокрация, а впрягането им в процеса, чийто дневен ред се поставя от народа чрез неговата обединена и затова отговорна интелигенция. Но всичко това е отговорност, която е персонифицирана и затова, в подготовката на Съвещанието, по подходящ начин, издигнах духовен водач на нацията, което ще породи създаването и на други институции, сред които и Академия за прагматично знание, чрез която става ясно, че прагматичната ориентация на Движението е приключена.

Но наша гледна точка е и мъчителният генезис на собственото ни съзряване. Ние с вас сме участници при изграждането на политическите, гражданските, научните организации, институции, движения. С ваша подкрепа през 2001г. издигнах пред света философията на хуманния екзистенциализъм, разбирана като прагматизъм за достояние на българския народ и скоро след това прагматизмът бе обявен за официална държавна политика. Но и Карлос Кастанеда обяви философията си за прагматична, а тя е наръчник на самоубийците. И той е прав в това, че посочва екзистенциалния разпад, но негото възпроизводство в обществото е трагедия на неговата сегашна организация, която засяга всички хора, без изключение.

Интернет е комуникативна реалност на новата култура. През последните две години в няколко сайта за нова худижествена литература обосновах прагматично направление в литературата, в това число и в художествената.

Спокойно можем да кажем, че ние идваме на тази Среща с целия си житейски опит, но за мен непосредствената ми подготовка започна с получаването на Отвореното писмо на Движението. По моя молба с Кубрат Томов проведохме работна среща, на която взаимно се информирахме за хода на подготовката ни и очакваните резултати от Срещата. По силата на стечение и на други обстоятелства, но за този период, написах книгите:"Аз съм Агни", "Любовно обяснение", "Нормалното преживяване".

В порядъка на обобщение, намирам за целесъобразно да посоча следното:
Първо. Задаването на дневния ред на обществото може да става само от добре опганизирана общност. Този въпрос тук вече се поставя като практически, което влече и съответните отговорности и действия. Моята нагласа е такава, че още през тези два дни ще намеря средствата за решаване на назрели въпроси от областта, в която работя и преди всичко формирането на Екип, работещ в областта на прагматизма като философия, свързана със съдбата на нашия съвременник, в това число и на нас самите.
Второ. Издигането на духовен водач на нацията от средите на отговорната, а следователно и организирана българска интелигенция е доказателство и проверка на зрелостта на процесите, които ние развиваме като процеси на цялото общество, а това предполага и интегрирането с всички останали структури на обществото на различните му равнища и мащаби.
Трето.Разглеждам Движението за Нова Култура като естествена среда и субект на философията на хуманния екзистенциализъм, а тя е философия на нормалния човек, инструмент за правене на нормални хора, а това значи - щастливи.
Четвърто. Гражданският контрол е функционална страна на моята дейност, която присъства и на тази Среща.