автор: 0805

Вълшебен люляков храст му помаха
с красива усмивка в лилаво.
Препъна се той в аромата му.
Не устоя. И го погали.

Разлая се куче. Излезе пазачът.
Една жена гневно замаха.
От двора съседен - крясъци.
И бебе силно проплака.

А всъщност, човекът мечтаеше
за клонка лилаво нашепване,
за песен, от цвете изваяна,
в копнежно пролетно трепване,

за стръкче вълшебство, със обич закичено
в косите на свойта любима...

Но пазеха храста ревностно всички,
без да чуят, че храстът намигна;)