автор: lika

Все в тоя град ще се завръщам,
макар и само мислено,в съня.
Ще търся в прашните му кътища
от стъпките ми паднала следа.

По улиците пусти пак ще скитам
и под липите мокри ще се спра.
За старите приятели ще питам:
Къде са?Пазят ли ме в паметта?

До параклиса в Райково ще ида.
И до Конака-моя някогашен полудом.
На стълбите ще седна,за да видя
връбците,дето гони котката Марго.

Ще звънне "мамо" от вратнята
и Пролет ще се втурне набегом
към моите разтворени обятия
с очи,даряващи и чакащи любов.

Все в този град ще се завръщам...
На сън,наяве,с мисъл и перо.
Към него все ме водят мойте пътища.
И всеки път добавя в косите ми сребро.