Мислите ми са изсъхнали листа,
през които празното свисти...
Със чаша капучино във ръка
и със цигарен дим в очи,
светът за мъничко е спрял
и чака, за да продължи.
И времето е някак си нецяло.
От липсата му сякаш ме боли.
Днес май и аз не съществувам.
Загубих се във свойта самота.
Давя се, не мога да изплувам -
така далече е повърхността.
Пътят ми е някъде към дълбините
на туй море, наречено живот.
По дяволите всички да вървите...
И аз съм там, не питайте защо...