автор: Mojsei

"Чувството на любов е многостранно и най-голямото място в нега трябва да бъде отредено на любовта към Бога и Вселената, към родителите, децата, любимия човек и към себе си"

С.Лазарев


1.Правейки опит да опише информационната структура на индивида, Лазарев пише следното:"Аз смятам, че днес никой не може да постигне пълно проникване в полето на човека, тъй като всяко проникване е свързано с взаимодействие, а взаимодействието може да бъде безопасно само в този случай, ако лечителят е съвършен човек, който има чиста карма"(с.49). Тази мисъл потвърждава правилността на метода на екзистенциалния анализ върху постиганата менатлна връзка, а също така и това, че терапевтът трябва да бъде подготвен до степен на невинност човек. И не само терапевтът, но и папциентът трябва, чрез урока на истината, да достигне до кълновете на собствената си невинност, за да може да се справи и с кармичните зони, които терапевтът ще му помогне да открие. Съгласен съм, че по методиката, която той описва не може да се постигне проникване в структурите на индивидуалността, но не и по пътя на съпреживяването, което описвам и не само тук.
И веднага той влиза в противоречие със себе си като разказва колко щателно се готви, за да влезе в контакт с всеки пациент.


2.Пътят ми се пресече с този на Кубрат Томов през 2001г., когато ме покани да участвам в три поредни телевизионни предавания, които той водеше. Основното различие между нас е просветителският подход, към който тласка "Движинието за Нова Култура".От тогава до сега има съществена промяна, поне в разбиранията му, които изказва пред мен. Вероятно Лазарев му е повлиял, което разбирам от следната позиция, която се изказва от него:"Идеален лечител може да бъде само съвършеният човек, което е недостижимо в нашия земен живот, затова днес е толкова важен вторият път - пътят на знанията, който позволява винаги правилно да се използват и развиват възможностите на биоенергетичното лечение и да не се наврежда чрез неправилен контакт с полевите структури"(с.49). Става ясно, че с Лазарев говорим за два различни подхода, но и нещо друго - той добре си дава сметка, за този път, който аз определям като екзисетнциален анализ на основата на постиганата менталност.
Пишейки тези редове, Лъки ми припомни известното стихотворение на Р. Киплинг "Ако", което стана повод за друг вид описание на процеса, който изследвам в следния текст:


3.
Ако решиш с мене да започваш
да правим заедно нещата,
когато няма да отсрочваш
да отговориш на молбата,
защото носим общ копнеж,
втъкал в душите ни доверие,
понеже общият градеж
започва чрез това преддверие…

Ако пречистени, си кажем:"Боже,
чрез теб открихме пътя свят,
когато виждаме, че може
да покорим чрез него този свят,
защото любовта ни е утеха,
дори да има думи преки,
понеже тя е мяра на успеха,
постиган като преживяване от всеки…

Ако всичко в любовта залагам,
но нищичко не премълчавам,
когато щастието с разбиране предлагам
и смело в тези граници оставам,
защото сетивата правя свежи
и туй изкуство го умея,
понеже виждам, че си обкръжена от невежи,
а чувствата за двамата владея…

Ако не поставям никакви кавички,
прикриващи и намерението едничко,
когато срещу мене скачат всички,
съзирайки момичето добричко,
защото аз съм ти създадел,
издържайки на всички клевети,
понеже станах ти приятел,
когото с радост възприе и ти…

Ако съм пределно прозорлив
сред поведението спонтанно, но първично,
когато не желая да съм предпазлив,
отхвърляйки желанието цинично,
защото само чрез такава проба
показвам тук поредния предател,
понеже не допускам злоба
в полета с тебе - на мечтател…

Ако с теб на сцената съм шумен
и ползвам за целта речта,
когато ме съветваш да съм умен,
аз водя те към твоята мечта,
защото, в ролята си на Мойсей,
спасявам те от прежни мъки,
понеже над съдбата ти злодей
все още те тормози, Лъки…

Ако казвам често, че съм лорд
и даже се преструвам на хитрец,
когато аз съм само горд
да правим от емоцията дворец,
защото святостта ни зорко пазя
и искам всички да обичат,
понеже и пред никого не лазя,
приемайки с обидите да ме наричат…

Едва тогава, без да мразя,
ще мога вечно да те чакам
и чувството ни пак ще пазя
без миг нахалос да протакам
и няма да допусна прах
душите нежни да отчайва
или пориви на страх
сърцето в неведение да спотайва!


4.За пореден път Лъки публикува текст, носещ негативна емоционалност, но и опит да се измъкне от нея. Уважавайки правото й, но отстоявайки и постигнатите реалности, написах за нея следния коментар, като проведохме и отделен разговор:

В процеса ни повратен,
възникна някаква прокоба,
заплашваща мига ни адекватен
и с нас сега си прави проба!?

За теб са празничните ни камбани,
но ето, че звучението различно
опитва да ни вкара в забрани,
а туй за мен е неприлично!

Дали душата ти ще отговори
чрез таз позиция нова
или нещо непредвидено ще стори,
за да разруши създадената ни основа?

И двамата това не щем,
но явно тъжен спомен
напира да го разберем
и ето, че сега му правим помен.

Открих те като вик съдбовен,
навлизайки в твойта тишина
и даже в мига гробовен
за нас втъкавам ведрина.


5.Проверката на една теория става като се провери практически и за целта има много начини. За мен разговорът ми с Лазарев е точно такъв процес, чрез който проверявам и утвърждавам прагматизма, разбиран като хуманен екзистенциализъм. Силата на един текст не е в това, че просто е написан, а в това как "работи" практически.Утвърждавайки, разработената от мен концептуалност, аз я проверявам, но самият процес на утвърждаване ме води към интегриране с други структури, към издигане на други автори.

6. Лазарев обръща внимание на важността на покаянието (Вж.:с.51) при работата си с пациентите. Съгласен съм с него, но той не обяснява нещата. Защо е така? Какво е това покаяние? Каква е връзката му с постигане на божественото? Той прави покаяние преди влизането си в контакт с пациента, но владее техниката му, а така достига божественото у себе си, т.е. невинността, което му дава възможност, да осъществи връзката си с пациента пълноценно. В тази връзка ще споделя, че Лазарев успешно проследява процесите, които анализира, но при него е налице терминологична неяснота, което прави текстовете му трудни и почти недостъпни за разбиране от обикновения читател.

7.Лазарев ми дава основания да направя нов паралел между нас, когато пише следното:"…полето на човека мигновено реагира на всяка едан мисъл, емоция и ако те са негативни, то полето на човека също отговаря с мигновена остро негативна реакция" (с.52). Аз изследвам процесите чрез интелектуалния модел на индивида, в който присъстват, структурирани по определен начин, мислите и емоциите, а той работи с полето. Аз мога да постигна терапевтичен процес, доведен до равнището му на самотерапия, той въобще не си поставя такава цел, освен да обяснява на пациентите си неща, които те не разбират.

8. Ще посоча една мисъл на Лазарев, която ме впечатли във връзка с направения от мен извод, че страхът днес господства като доминираща екзистенциална характеристика. Той пише следното:"Подсъзнателната агресия е параметър в системата от полевите параметри на човека, който трябва да има отрицателно значение и колкото е повече по абсолютна величина, толкова по-добре. Това е основата на истинската доброта на човека и неговата собствена защита от чуждата агресия"(с.53).Ще отбележа кратко, че това не е основата на човешката доброта, а е самата човешка доброта като качество. Този параметър днес има положителни стойности.

9.В сайт на Интернет любовната драма между двама влюбени се разигра и чрез техните публикации. След като анализирах текстовете им, на свой ред, излязох с коментар, който е насочен към решаване на възникналата проблемна ситуация. А текстовете ми са следните:

1)
Питане


Познах го Ден, че те обича -
та вие сте едно сърце,
което е изпаднало в различие
и спори, спори...Но защо?
Отправяте си тежки думи,
а всъщност сте един в друг-
от тях създавате зулуми,
кажи му, че го искаш за съпруг!
Но нека той те изпревари
и туй да стори пръв
по начините вече стари,
защото с него сте единна кръв.


2)
Нали видя, че ви познах -
и двамата сте горди до инат,
но чувствата ви аз разбрах:
с нея ти ще си благат!

Не се предавай в този миг,
а тя сълзите си на теб дари-
не чу ли драги, този вик:
в очите й съзри зари!

А аз ти давам бащината воля-
съдбата с нея здраво дръж
и заповядвам тук, не моля:
сега е времето да станеш мъж!?

Вярната Лъки ме подкрепи със свой текст, който има следния вид:

"Кажи им обич моя,за да знаят,
как пусто е в душата след раздяла,
как споменът докрай не избледнява
и плача в сърцето не престава.

Кажи им и за парещите длани
как ревниво пазят допир мил,
за онез мечти несбъднати...неизживени
превръщайки душата ти във вопъл тих."


На това аз отговорих, развивайки сюжетната линия по следния начин:


Сега не просто Лъки, казвам-
та те все още са светци,
но още им показвам
как станахме с тебе живи мъртъвци.

На времето с тебе изгорях,
а помня топлите ти длани,
но раздялата ни хвърли в грях
с души от мъката раздрани.

Сега сърцето плаче,
че тръгна ти с друг
и чувствам се сираче,
а искаше ме за съпруг!?

Сега проклинам таз раздяла,
а мина толкоз време-
с теб сме два различни дяла
и всеки носи тежко бреме.

А чувството ни вече е ревниво
и ние го изливаме в стих,
но някак си остава завистливо
с глас болезнен, жален, тих.