автор: Stratev

Десетките, спотаени
разпръснали се късове от спомен,
поднасян на ленивите погледи
върху искрящ пиедестал...

Трънливи късове;
кристал
ще заискри
и в моите очи,
свенливи блясъци
ще въплащават
червената ми слепота.

Един
непринуден досег
разби
всичко, което
в някакви следи
главата ми
едва долавяше -
неглижираните дръзновения
на
една мнима курва,
съвсем непристойно
за курва,
приискала
нежна любов.

- Нали съм готов?
За къде ти е? -
й креснах с насмешка.

И жалка и тежка,
стаена
зад раздрания й
кучешки поглед,
надничаше една
малка драма -
детето
на дама,
съвсем непривикнало
с свойта съдба.

И знам,
че това е
утрешен взор:
многолюден площад,
не позор,
а простор
за дихание нежно,
звучало снощи
като
писък.