автор: rajsun

Колко бледа е днес месечината.
Колко празен изглежда светът.
Просто всеки си взе половината
светлина, добрина, красота.

Ето - свят. Ето - град. Ето - има ни.
И делим. И делим. И докрай.
Аз ти искам три букви от името -
МИР.
Три ти давам от моето - РАЙ.

Бих го дал, ако можех, и цялото
със писмо,
по закон,
на ръка...
Бих се почнал съвсем отначалото,
клетка по клетка от теб да раста,
буква по буква да се нарека.
Бих го сторил...
Но - хей!
Не е ли жестоко?
Да те кръстят
без моите букви?
Да те има - без мен?
Да те вземат
и да ми кажат: живей

(1973)