"Всеки човек трябва да стане светец с постоянно повишаване на нивото на своята светост…"
С.Н. Лазарев
35.Вчера имах интересен разговор с мой познат от Интернет по вълнуващата тема за свободата на словото. Той така се разпали, че когато му казах за цензорните ограничения, той бе готов да ме обвини, че не му давам конкретни факти. Посочих му личната си страница да види, че не публикувам повече от един текст на ден, той продължи да настоява.Иска да знае как е възможно това. Обещах му да продължа и сега визирам екипа на сайта, който е взел това решение - да не публикувам по повече от един текст, при положение, че в правилата за публикуване е уточнено друго.Очевидно е, че това е въпрос, който трябва да бъде решен. Но когато цензорните ограничения прерастнат в автоцензора между самите потребители, тогава се получава интересна ситуация -вместо да се обсъждат текстове, се започва кампания срещу автора. Въпросът е конкретен! Но той е и във връзка и с общата тема. Липсата на свобода на словото е сигурна индикация за състоянието в душите на хората, за наличието на несигурност и стрес, който е присъщ на обществото. Ето защо този щрих очертава една от насоките за внасяне на спокойствие сред общността, а и в обществото като цяло.
36.Лазарев, а след него и Кубрат Томов, а може би и независимо един от друг, издигат разбирането като главен принцип при лечението.Ето какво казва, разглежданият от мен автор, обръщайки се към един от пациентите си:"При вас програмата за унищожаване на Вселената беше 550 единици, болестта - 350. Сега: болестта е нула, програмата за унищожение е 350. Това значи, че аз съм излекувал тялото ви, а не духа ви, т.е. нарушил съм главния принцип - да лекувам с разбиране" (с.30).Представям си ги двамата колко добре са се разбрали…За хората, които познават специалната литература е ясно колко обширен въпрос е този за разбирането. Като изходна база на комуникацията, има основания да се настоява за издигането му като притцип, но за мен нещата не стоят така.Разбирането на терапевта е показателно за неговия професионализъм и това никак не е за подценяване. Не е случайно, че на психотерапията все още се гледа с дълбоко недоверие. Тук ще припомня, че ако терапията не прерастне в самотерапия, то тя не може да достигне целите си. Затова, ако трябва да посочим главен принцип за нейното провеждане, то аз ще посоча за такъв разбирателството, което е друга гледна точка на процеса, но и съдържателно го представя по нов начин.
За да стане по-ясно ще разкажа следния пример. Преди време направих успешен опит да спра стихията на разрухата у моя позната, която стигна до развод. Учеше психология и разбра усилието ми. Написах за нея книга "Пътуване в човешкото", в която развих алгоритъма на психотерапевтичния процес, в диалог с американския психотерапевт Морган Пек. В един момент, когато си мислеше, че може да ме притисне, напусна сферата на изграденото помежду ни тъждество, при изричната уговорка да не го прави.Показа ми го чрез един поглед. Когато коментирах случая, не отрече. Това срина процеса. С разбиране бе нарушено разбирателството и нещата се промениха.
37.Преди да вляза в сайтовете на Интернет за нова литература, в това число и художествена, водих обстоен разговор с Анета за възможностите им да се помага на хората по различен начин. Стана ми ясно, че в тази среда една част от хората са в неравностойно положение. Развих моята гледна точка, че нещата опират до правилното организиране на комуникативния процес от гледна точка на израстването му като колективно творчество.Това е нещо, което мога да направя. Когато влязох в Интернет, Анета се оттегли, както само тя го може. За изтеклия период имах възможността да проверя какви тенденции бушуват във виртуалното информационно пространство. Сега съм създал вече прагматично направление в литературата, в това число и в художествената като израз на застъпената тогава гледна точка. Коя е Анета ли? Това е жената, която като каже, че съм луд, трябва да се разбира като "Обичам те!" След нея мнозина започнаха да го повтарят, но без изгледи да успеят да го кажат. Ето я разликата в подхода ми от този на Лазарев, а и на Анета, която вече завежда мощна организация, имаща отношение по тези въпроси - лечението на човечеството да става като се тръгне от неговата нормалност, а не чрез потъване в отклоненията му. В този дух вчера отговорих и на Primavera.
38.Намирането на Лъки като творчески партньор промени много неща. Този факт даде възможност чрез съвместни текстове да обосноваваме пътя на невинността като път на нормалното съществуване. Мойсей от Цар на боговете израстна до простосмъртен, т.е. до нормален, т.е. до щастлив човек…Вчера ме попита дали не я вземам за пациент, на което й отговорих, че аз нямам пациенти, а днес тя се зае да издирим Ирина от Русия, с която имах щастието да се запозная преди години в Одеса. Възникнаха предпоставки за промяна на самия ми творчески процес.Без да се налага, тя прави успешни коментари, дава ценни препоръки…И това е от позицията на творческото съпреживяване на нещата, за които пишем. Забележително нещо, което става възможно благодарение на наличието на такава общност.А новата среда - Интернет, разкрива и нови възможности в комуникацията. В тази връзка си припомних началото на 90-те години, когато водех пенсионери от район "Триадица" на столицата на еднодневни екскурзии. Самото събиране на хората дава възможност за решаване на техните проблеми чрез откриване на различни възможности. Примерите са много.
39.Разводът между съпрузите е тежък удар за семейството. Чрез него правно се санкционират възникнали отклонения, за да се дадат нови възможности на семейството, но е свързан и с възникването на нови деформации. Висшите духовни структури са разрушени, за да ес стигне до развод, но често пъти те имат все още възможности. Съгласен съм с Лазарев, че разглеждането дори и на биоенергията трябва да се прави конкретно, особено ъпк в такива тежки случаи. Тук вече могат да се открият кармични връзки и зависимости. Склонен съм да мисля, че всяко семейство има своя специфична аура, чието разкриване е важна страна от процеса на неговото съществуване.
40.При разглеждане на връзката между физическото и духовното Лазарев проявява непоследователност в тези случаи, когато ги разделя(Вж.:с.32).Аз разбирам позицията му по-скоро като апел физическите методи да бъдат проникнати от стремеж и техники към духовно развитие, каквито са Източните учения и спортове.
41. По отношение на лечителите Лазарев казва нещо много важно:"…за да лекува ефективно и да не вреди нито на себе си, нито на болните, лечителят трябва да работи с блокирана, заключена карма, нещо, което никой от армията съвременни лечители не притежава" (с.33). Аз ще кажа друго. За да бъдеш въобще лечител, ти не трябва да си кармично обременен. Това е атестация за лечител.
Аз общувам с хората с открина емоционалност, поднасяйки им своята невинност. Вчера разговарям с млада жена със здрав характер, което ме впечатли. Много бързо между нас възникна психическа съвместимост, топла симпатия. Изведнъж дамата бе обхваната от познатия ми порив да ми обяснява, че не е много нравствена. Веднага разбрах, че е чела последните ми публикации и ме провокира…В душата й не открих злонамереност. И въпреки това, тя така посегна на крехката ни връзка. Предупредих я за опасността, която възниква…За мен, това посегателство винаге е било индикация за приключване на отношенията.
42.Стремежът към божественото е присъщ на човека, но проблемът възниква, когато бог се търси извън човека. Така прави и Лазарев, с което не мога да се съглася(с.34). В стария Завет на Библията ясно се развива идеята за бог, като присъщ на човека.
43.Основателна е критиката на Лазарев към съвременното човечество, което пренебрегва духовното и дава превес на материалното. Той се обявява срещу грубия прагматизъм и говори за философия на съвременния свят(с.35), но всичко това ми дава основания да припомня разбирането на прагматизма като хуманен екзистенциализъм, а това означава харминизиране между материалното и духовното, защото те реално са едно цяло.
44.Лазарев развива своето виждане за света, в което рационално зърно е триадата му: "информация, енергия, вещество" и независимо то абстрактните си мисли, достига до извода, че човечеството е поело по пътя на своето самоунищожение(с.41). Изводът е правомерен, независимо от това, че деградацията е концентрирана в едни зони, а в други се постига по-висок стандарт, без да се избягват кризисните процеси.
Обръщайки се към всеки човек на Планетата той казва нещо интересно:"В съзнанието на всеки съвременен човек трябва да съществуват два противоположни процеса: отричане от света, стремеж към Космоса, святост и реализация на получената информация, активни действия, повишена практичност"(с.43). Святост и парктичност - да, съгласен съм с него. Ще го кажа по друг начин - практичност, пораждаща святост. Това е един процес.
Красиво звучи фразата, че всяка цивилизация "се изгражда на раменете на светците"(с.43). Може би всяка цивилизация е оцелявяла чрез святостта, но не и изграждала. Тези постановки могат да бъдат обосновавани много по-обстойно- от древността до днес.
45.Не споделям мнението на Лазарев, че в основата на днешната цивилизация стоят световните религии(с.44). Основа на съвременното интегрирано човечество е военното дело, а това показва, че глобализацията е деструктивен процес, който трябва да се замени с икономическа интеграция на социалните системи, за да се постигне и духовен разцвет.