Днес когато минавам по улица Искра и се загледам в красивата градина от едната и страна спонтанно изникват картини от детството ми. Тогава, в началото на шестдесетте години на миналия век с баща ми, повел ме за ръка, тръгвахме от площада като навлизахме в популярната за разходки улица.
Началото бе с книжарница за руска литература, следваше винаги заредения с вкусотии магазин на Любчо. Редяха се малки дюкянчета сред които съм запомнил билкопродавницата на бившия розотърговец Шипков, а по подир фотоателието. След него хлътвахме през синьо боядисана врата в двора на красива стара къща. Вътре имаше волейболно игрище, винаги пълно с мераклии за игра. На първия етаж на къщата се помещаваше редакцията на вестник "Искра". Там в една от стаите баща ми ритмично почукваше на машината, а мен оставяше с лист и молив да рисувам детските си картинки. Един следобед в редакцията настана суматоха, а мен ме изпратиха на двора да играя или гледам как батковците го правят с топката. Оказа се, че на гости им дошъл писателят Чудомир, стар техен колега. На излизане от срещата, вече на външното стълбище, баща ми посочи един достолепен господин с балтон и очила и ми пошушна да запомня известния в цялата страна казанлъшки писател и художник.
От тези времена е останала една известна снимка от посещението на редакционния колектив при юбиляра. Най-засмения на втория ред е баща ми Тодор Христов. От едната му страна е колегата му Димитър Богданов, а от другата с такето е художника на редакцията, Милчо Христов. До писателя Чудомир са коректорката Здравка и Борис Спасов.
На гърба и редактора е написал: При Чудомир
по случай 75-годишнината му.
27 III 1965 г. сутринта
Вече като пенсионер седнали под лозата в двора на бащината къща съм го разпитвал за човека Чудомир и спомените му за него.
Навремето имало обичай колегите да си ходят на гости по-случай нечий рожден ден. На един такъв празник, на главния редактор Кольо Драков бил поканен и Чудомир. След като обърнали по някоя и друга чашка вино и се развеселили, нашенецът предложил да изиграят и изпеят операта "Кълчища". Тя винаги е била различна освен задължителния репертоар. Него много сполучливо е предал в своята книга "Следобедно кафе с Чудомир", казанлъшкия журналист и поет Кънчо Стоянов.
В какво се е състояло представлението?
Седнали около масата играчите се хващат за ръце все едно играят седящо хоро. Първия хороводец подхваща измислено от него стихче с пиперлив текст и народна мелодия. Следва подобен стих измислен и изпят от втория и така докато се изредят всички. И през цялото време веселата компания се подрусва на столовете все едно е на мегдана, на хорото. То и затова се именувала операта "Кълчища", защото както при водопроводния атрибут трябва да се снадят отделните влакна, тъй трябвало да се навържат и стиховете. Затова я нямало записана, а текста и е все народен.
Едно от казаните ми стихчета и участвало в операта бе:
"Дълги Димо,
с дълги м - - е,
шарени чорапи"
В началните години на неговата новинарска кариера, след една такава вечер вървели към къщи и Чудомир прегърнал свойски баща ми го насърчавал да продължава все в същия дух. Да не се захваща с писателство като Ганчо, Коста, а да си гледа журналистиката, щото там му е силата. "То писателството не е лъжица за всяка уста", нареждал сладкодумеца.
Понеже отговаряше за стопанските и икономически новини, татко често обикаляше с фотоапарат околията и по селата заснемаше трудовите хора при изпълняване на всякаква селскостопанска работа. Заръка получил от художника Чудомир да му дава старите, използвани вече във вестника, фотографии на копачки, жътварки и берачки. На косачи, секачи и орачи. Трябвали му за да може по-правдиво да предава в своите картини я извивката на гърба, я захвата на мотиката на коператорките, я разкрача на секача.
От онези времена е останал един списък със сътрудници на вестник "Искра", които редакцията кани на екскурзия. Имаше такава традиция навремето. В него на първо място е известния наш народовед. Вероятно и той е бил там защото с подписа си е дал съгласие за участие. Ще да се е състояла някъде в началото на шестдесетте години.