автор: kallin

То беше голяма любов. Кварталът аман беше казал от техните серенади, сцени на ревност,
целувки и натискане край входовете и по стълбищата.
- Айде бе - пъшкаше бай Киро обущарят, - оженете се най-после, та всички да мирясаме! Снощи пак ми счупиха стъклото, като мятат камъчета. Кой ме би по главата да си купя апартамент баш под прозореца на тая Жулиета!
Без майтап, точно такива им бяха имената на двамцата влюбени - Ромео Станчев и Жулиета Дренска. И също като в класическия случай, бащите им люто се мразеха, само че не заради друго, а по доста прозаична причина - едно спорно място на паркинга пред блока. И докато дъртите почти стигаха до бой, та се наложи полицията да ги отвежда с белезници на ръцете, младите пет пари не даваха за паркинга и колите - Ромео без проблем си отваряше която си ще кола, мяташе вътре Жулиета и отпрашваха в произволна посока. След това полицията уведомяваше потърпевшия собственик къде да отиде, за да си прибере возилото.
По всички признаци, тази любов щеше да се увенчае със сватба и кварталът мечтаеше за един матримониален съюз, та дано най-сетне настъпят желаните мир и тишина.
Обаче... о, Шекспире, о, любомразецо и убиецо на мечти! - изглежда, невъзможно е съгласие между Монтеки и Капулети, и туй то.
Не че нямаше сватба. Имаше, ама... (Целият квартал и бабуваше на тая сватба - подариха на дъртите съседното плюс спорното паркингово място, помиряваха ги, черпеха ги и ги уверяваха, че имат прекрасни деца...) В деня на лелеяното тържество дошли да вземат булката, захванали да я откупуват, както си му е обичаят, станала кратка разправия за пари, и докато съседите се бъркали за левчета - сакън, да не се развали работата! - двете бъдещи свати тихомълком хлътнали в стаята при булката, заключили и дали воля на отприщените чувства: моята дъщеря толкова ли струва, та ви се свиди някой лев за младите; всички в квартала я знаят колко струва; ами вашият бандит... и все в тоя дух.
Жулиета седнала на един стол и гледала сеира, докато на свекървата (като на всяка вещица!) и текнало нещо в ума и тя злорадо подала ръка:
- Защо да не се оженят? Щом дъщеря ти иска да забременее и девет месеца да се движи като слон, а пък сетне да гладува, белким се отърве от някое кило... В това време моят Ромео да не би да скучае? Виж ме мене - откак съм родила, не работя, мъжете от тая фамиля са такива - жениш се за тях и не мърдаш от къщи. Тъй че, Жулиетче, добре дошла в клуба!
Тогава и на тъщата и дошъл друг акъл:
- Знаш ли, Жужи, че тая вещица е права? А ако се разведеш, - куп пари за адвокати; дела, точени с месеци; разправии, цигании... Родиш ли, изцяло започваш да зависиш от мъжа си, щото без неговия подпис не можеш оформи ни един документ за детето. Ами ако пътуваш в чужбина? Кошмар! Виж братовчедка ти Лила - бившият и живее с поредната си курва, а горката Лила търчи да го моли за един подпис, че инак на летището не пущат детето да се качи в самолета!
- Ами новият закон? А? - додала свекървата.
- Какъв... закон? - преглътнала на сухо Жулиета.
- Ако лица до осемнайсет години се шляят по улиците без придружител, плащат родителите, глобата е от сто до триста лева на изцепка. А тийнейджърите са неуправляеми!
- Моят Ромео не е такъв... - ревнала Жулиета, - нито децата ни ще бъдат неуправляеми!
- А на бас! - хилнали се двете свати.
- Само че - обадила се майката на булката, - когато разбереш, че сме били прави, вече ще си втасала дебела лелка, която никой я не ще на работа, а социалните служби и казват, че е богата, понеже имала жилище. Ще си лепнала и депресия и ще се питаш защо се точи толкова дълго тоя живот!
- Като се замисля, мен това не ме интересува - рекла свекървата, - аз ще съм само на далавера. Мъжете от нашата фамилия като се оженят и се влюбват в майките си. Помня, моята свекърва, колкото по одъртяваше, по и се живееше! И докара до седемдесет и кусур години, камилата и с камила оскубана... До последно се връткаше пред мъжете и хойкаше като отвързана. Отсега съм си харесала едно барче на центъра, след сватбата ви ще се обадя на старите си приятелки...
А сватбарите отвън вече били напълнили една шапка с пари, връчили я на Ромео, който се провикнал:
- Къде си, любов моя? Готов съм всичко да дам за теб!
Вратата се отворила, излязла булката и разярена заудряла шашардисания младоженец с букета по главата:
- Да се махаш от мен и никога да не си прекрачил прага на дома ми!
Съседите гледали като попарени, от изненада дори не се сетили да се разотидат. Изгонила ги самата булка.
- Е, вярно, не се взеха - разсъждаваше бай Киро, ама поне кварталът миряса. Вече си спя спокойно, а това лято отивам на море с парите, които бях турил настрана за счупени стъкла.
Какво стана с някогашните страстни любовници? Ромео развъртя бизнес с авточасти и с коли, сега е кандидат за депутат. Жулиета се омъжи в странство и всяко лято си идва с едно русо момиченце, което не говори български, ама пак се разбират с баба си - как, те си знаят.
Като кажат - голямата любов! Любов до смърт! Може, ама някъде там в Англия или Италия. Това тука са ти Балкани. По нас от любов умират само будалите. Ако чак толкоз ти е хвръкнала чивията, най-много да изядеш един бой. Или да свършиш като познатите нам български Ромео и Жулиета.
- Че кое му е лошото? - обажда се бай Киро. - Ромео до вчера крадеше коли, днес лимузина го кара до парламента и обратно. Жулиета де щеше да види тая слободия и тоалети, ако си бе останала тук сред нас?
Умен човек е тоя бай Киро.