автор: mavar

Събудих се-изпотен, морен, сърцето лудо затуптя,
сънувах сън, тревожен спомен, сънувах себе си бездомен
и сянка някаква над мен, пълзи, обгръщаме, покрива,
и исками се да не спя, очите някак да открия...!
Отвсякъде струи студено и всичко живо повалено,
светът е четири стени, а те се свили две на три!
И във съня ми неспокоен до мене някой се изсмя,
събудих се изпотен, морен, наоколо ми-тъмнина!

Сънувах сън прокоба, спомен, сънувах себе си безволен
и сянка някаква над мен кикотеше се уродливо,
с беззъби устни, криви нокти, разкъсваше ме похотливо,
не можеше и да избягам, не можеше и да се скрия,
лежах в нега, какво ли чаках поне очите да закрия...!
А във съня ми неспокоен до мене някой се изсмя,
събудих се изпотен, морен, наоколо ми-ТЪМНИНА...