автор: Verdjinia

Там някъде, където се издигали едни високи сини планини и се чувал прибоя на голямото черно море се намирала една малка и тъжна страна. Тя била тъжна защото в нея живеели тъжни хора. А те били тъжни защото били бедни и отчаяни. Постоянно се страхували, че може да останат без работа, че може някой да им открадне телевизора или детето да не се върне от училище. Затова гледали на всичко с подозрение и били готови да се скарат с всеки. Всяка сутрин те доброволно влизали в устата на една червена гъсеница, която се покашляла от удоволствие и запълзявала щастливо. Тя се радвала, защото била прогонена от всички краища на света, а само тук можела да поглъща граждани, колкото си ще.
В тялото на гъсеницата зимата винаги било много студено, а лятото много горещо и мръсно. Но хората с трепет чакали гъсеницата, с ярост се блъскали в гърлото й, защото тя пролазвала през полето, гънела се по голямата сива линия и ги отвеждала до работните им места. Понеже гъсеницата била много бавна, хората губели много време и докато стигнат на работа вече били изморени и изнервени. Вечер били съвсем уморени и нямали сили да се карат в гъсеницата, гледали с безжизнен поглед и клюмали глави. Това се повтаряло всеки ден. Някои понякога се бунтували, други увивали в кърпичка имането си и тръгвали по света да търсят щастието си, далеч от гъсениците и далеч от драконите. Защото тази страна традиционно била управлява от дракони. Те се различавали само по цветовете. Но един ден, тъй като не се разбрали кого да коронясат, решили да се обединят и така се превърнали в един изключително могъщ триглав дракон. Той се хранел само със злато. Едната му глава била червена и теглела на изток. Другата глава била жълта и все се извръщала на запад, а третата била черна и искала царството да върви на юг. Обикновено тези три глави били съгласни само по един въпрос - че им трябва повече злато. Когато загребвали повече от него, трите глави се усмихвали една на друга и си пиели чая заедно. Тогава обичали да пътешестват по света, с бляскавата си летяща каляска и да обясняват на народите колко бързо работели техните поданици и как можели да похапват по цяла кофички истинско кисело мляко на ден. Главите разказвали надълго и нашироко за омайното розово масло и шарените чорапи, а народите клатели глава и се възхищавали.
Така че един ден, един от владетелите на звездната корона решил да посети страната на триглавия дракон и ахнал:
- Каква прекрасна страна! Има чудесни снежни планини с кристално бистри поточета. Езера - чисти като детски очи и поляни с дъхави горски ягоди и малини. Та тук е прекрасно за почивка. - възхитил се той. - Нооо защо е пролазвана от такива грозни гъсеници? Защо къщите са съборени от придошлите реки и по полята отглеждат само магарешки тръни? Защо хората не се усмихват?
Както си задавал въпроси и се чудил как такава прекрасна страна може да е в такова окаяно състояние на него му хрумнала блестяща идея.
- Дали не можем да вземем тази страна под нашето огромно синьо наметало на звезди, където царува мир и справедливост? - запитал се той. Почесал се зад ушите и продължил да си мисли: - Да, определено ще бъде хубаво да похапваме и ние от прекрасното кисело мляко и да се къпем в розово масло. А на тези хора ще им подарим сребърни ястреби, вместо тези пълзящи гъсеници. Може би това ще ги направи щастливи. Веднага трябва да обсъдя тази идея с моите приятели, казал си той и затичал към къщи. Отдалече се провикнал:
- Братя, братя, да видите каква страна открих, с кисело мляко и чубрица. Яде ли ви се? Искате ли да я вземем под нашето синьо наметало и тя да стане част от нашата приказно богата и свободна страна.
- Какво е това, чубрица? - попитал един от братята и сбърчил вежди.
- Пробвай, донесъл съм една солничка с шарена сол и малко вита баничка. - предложил другия.
- Ааа, вкусно е, наистина. - и си облизал пръстите.
- Не е лошо, не е лошо да разнообразим кухнята си. - съгласили се всички.
Братята, опитали от киселото мляко, помирисали розовото масло, поогледали дракона и си казали. Млякото е добро, а този дракон не е чак толкова голям, може да си го опитомим и да си го водим на каишка.
- Ама той яде много злато. - казал единия.
- Няма страшно, като е на каишка ще яде колкото му дадем.
Така братята мислили, мислили и накрая решили. Повикали дракона и му казали, че са му приготвили чудна огърлица. Тя била с дванадесет златни звезди и дракона толкова много я харесал, че дори сам си я сложил и тръгнал послушно след братята. Те много се зарадвали и се втурнали да разглеждат новата си придобивка и да се дивят на странните й забележителности. Направили един музей на гъсениците и хора от цял свят идвали да ги гледат и да си спомнят с въздишка на облекчение миналото.
Тъжните хора с недоверие гледали на хората със звездите в златните корони, но малко по-малко свикнали с тях, защото те наистина им подарили сребърни ястреби, който се движели безшумно на една педя над земята. Така хората по-бързо стигали до работните си места и имали повече свободно време. Започнали да си купуват къщички и да садят рози в градините си. Да рисуват слънчеви картини и да пият разхлаждащи коктейли на сенчестите си веранди. Започнали да се усмихват и да забелязват, колко красиви са залезите над морето и колко великолепни са маковете по полето. Преди били виждали Айфеловата кула само на картинка, а сега вече можели сами да си я снимат и да погледнат света от високо. Можели да прелетят до Египет и да се повозят на камила, докато разглеждат огромните пирамиди. Да видят океан, да се качат на кораб и да търсят светещи китове, да отидат в саваната или да навестят крокодилите в река Нил. И те, като всички хора под огромното синьо наметало, започнали да кръстосват моретата с кораби, да пътуват със самолети и да се забавляват. Преди светът за тях представлявал само едно малко село и една червена гъсеница, а сега бил толкова пъстър и интересен, че те всяка лятна ваканция искали да отидат на ново място. Разбира се сега хората имали много повече възможности, защото драконът не изяждал всичко, а основното му занимание било да забавлява гостите на братята със звездите в короните.
Хората си отдъхнали и забелязали колко искрящо бял е снега по Коледа и колко уютен може да бъде дома им. Купували си елхички, многоцветни топки и светещи гирлянди. Децата били най-щастливи защото започнали да откриват в коледните чорапи и под елхите си много повече и по-красиви подаръци от преди. Огънят, като че ли започнал да стопля повече хорските сърца и да блещука по-весело в камините. Радостта изгрявала със слънцето и надеждата се обновявала с пролетният вятър. Това вече не била страната на бедните, тъжни хора и огромният триглав дракон, а страната на новите надежди.
Може би и вие сте чували тази история, а може и да не сте, защото това се е случило много, много отдавна, в една много, много далечна страна, която вече не съществува.