(по "Междуетажие" от Хулио Кортасар и "Опасно готварство" от Андреас Стайкос....)
С весело намигване към стартиращата днес изява- Южна пролет в Хасково и пожелания за успех на всички учасници в нея.
Взимаш един буркан с люти чушки. Ядеш докато не ти се напълнят очите с огромни сълзи и не почнеш да махаш с две ръце към устата. Изпиваш половин шише с минерална вода от литър и половина, може и цялото.
После взимаш един лист и химикал и започваш да описваш състоянието си по време на яденето.
Правиш от стихото петдесет копия и ги раздаваш на най-близките си познати.
Ако не видиш след прочита сълзи в очите им или изблици на бурен смях значи, че не си избрал най-подходящата фирма производител на чушлета.
Така пробваш докато не останеш без познати. Трябва да внимаваш да не си докараш при това гастрит или язва.
Ако публикуваш в литературен форум трябва да внимаваш със стиловете. Много е важно да сменяш периодично зарзавата, рецепката включва периодично редуване на люти чушки, кисели краставички и мармалад от зелени домати.
Ако си талантлив е възможно да завъдиш по едно време фенки или почитатели на литературната ти кулинария. В този случай раздаваш периодично носни кърпички, горещи потупвания по раменцата и само в краен случай, ако се налага преспиваш с най-върлите мажоретки. След което естествено казваш, че е станала грешка.