Скоро ги слушах как си говорят... едни малки, объркани, заблудени... говореха си, дори се смееха, понякога се целуваха... оооо да целуваха с една наелектризирана страст, че целувките им отекваха в съзнанието на пътниците.
Вестникът в ръцете на господина потрепна и се огъна наобратно... госпожата с очилата се изчерви... момичето с книгата се усмихна замечтано... а те ... те нехаеха.. просто бяха малки... толкова малки, че според тях нямаше по-големи в момента. Настръхналото въображение забродира върху огледалата на шофьора.. А те продължавах и там да си говорят... самаляваха се още повече... изчезваха на моменти... никой не ги виждаше... никой не ги чуваше... само те.. а автобуса лъкатушеше.... „Чуй това" - подаде му тя едната слушалка, като я извади от ухото си... и тази жица се превърна във свръзка между тях... чуваха едно и също... песента... запяха си я едновременно... и всички се притесниха с изключение на тях.... тази жица ги правеше едно цяло....... и ги смаляваше още повече в звука на целувката им.... затворените им очи ослепяваха от страст...и ставаха все по-малки.... езиците им се подаваха леко, докосваха се.... устните им се засмукваха жадно.... и ставаха все по-малки.... Някой ги поглеждаше и отместваше поглед от тях..... Леко префърцунено възмущение се носеше във въздуха... (и без това сгъстил се твърде много) и леко разширяваше ноздрите на пътниците... като хищници надушили кръв, и по- ниско... се промъкваше възбудата... и тя като жица, като вибрация повдигаше гърдите на жените.... всяка завиждаше тихомълком или си спомняше годините в които е била на мястотона това момиче... зърната им набъбваха сякаш жицата се е опънала точно под тях и ги повдигаще с всяко вдишане на възух... Мускулите им тръпнеха от очакване.... от удоволствие.... вагините им се свиваха и отпускаха... а те гледаха съвсем невъзмутимо през прозореца... мъжете зад тях дишаха във вратовете им... членовете им - повдигнати от същата жица... се кривяха и заемаха позиция в слиповете.... жените се опираха в тях... вярваха си, че в тази блъсканица няма начин да е другояче, а някои си мислеха „това е колана". При всеки завой си потриваха стегнатите задници във възбудените членове.... Едно пътуване на задници и членове... и едни ... да онези малките...дето звучно се целуваха. А тези големите.... задниците не искаха да знаят кой е члена зад тях... искаха само да е голям... в такава ситуация това явно е важно... даже си представяха ръката до тях... как попада върху гърдите им... една масова оргия.... докато шията прилежаща на тялото със стегнатия задник не се обърна назад, за да може онези големи очи да се впият в очите на члена.... „о не, той е толкова възрастен", „този не се е бръснал от една седмица сигурно", „ама че хлапе се намества зад мен" - част от мислите в главите на задниците. Но ако този същия дето еректира зад тях хване ханша им неволно.... те почти ще стигнат до оргазъм... защо ли?! Колко от тях мислите стигат до там докато правят секс с мъжете си - почти никоя. Доставят удоволствие на члена вкъщи.... и устните им се отварят леко... перверзно набъбнал език ги опира отвътре... но те все пак не харесват мъжа зад тях....т.е. Харесват члена... но ако можеше това да си е техния мъж... който обаче никога не е на точното място в точното време... тогава когато клиторът на влажната им вагина потрепва придобил онзи червен цвят като пъпка на разцъфваща праскова.... и влагата се разтиля като воал на сутрешна роса... и ги гъделичка докато се изтърсят от прашеца. А онази пчеличка забива жилото си в цвета.. и започна да смуче жадна и алчна... точно като нейните устни впили се в главичката му... зачервена и назряла да опложда.... Но това не е мъжът вкъщи, този вкъщи е изискан, умен, има хубава работа, дава им всичко - здравни осигуровки, застраховки, хубав апартамент, вила в планината, почивка всяка година, частни уроци аз децата..... дава им много... немогат да го изпуснат. А това е една оргия в автобуса...
А за членовете... една къса пола пред тях, стегнат задник, ако не беше благоприличието нищо не би ги спряло да прокарат ръка в цепката, която предизвикателно ги кани. Едва се сдържат да захапят ушким неволно извиващия се врат пред тях. Това пред тях е просто готин задник.
А онези малките... те станаха толкова малки, че никой не забеляза как той пъхна ръка под блузката й и заигра с гърдите й... другата му ръка се спусна по дупето й... чак до.... тя тръпнеше.... в един моент простена... целият автобус се обърна.... Мъжът с вестника... дамата с очилата..... само момичето с книгата продължи да чете.... Тази история все повече й харесваше. Те станаха толкова малки, че се скриха в страниците на книгата й.
Шофьорът спря автобуса на спирката... започна масово отъркване, леки стенания скрити ловко зад въпроси „слизате ли тук" - и тайният отговор „не (скъпа), тук се качвам (върху теб)" ... „госпожо, може ли да мина" - „разбира се, само момент да слязат (излязат) другите и ще ви няправя място", „решете се накрая от къде ще минете - отпред или отзад"...Огледалата се засрамиха, изпотиха се и погледнаха свенливо към шофьора... той похотливо се усмихна загледан в гърдите на момичето в огледалото. Минаваше през дупките... за да се наслаждава ня тяхното полюшване...И всеки слизаше на своята спирка... някои слизаха по двойки.. и продължаваха сами, други слизаха сами и продължаваха по двойки.... но пътя на всички беше почти еднакъв... целта - да стигнат до оргазъм.... средствата... - без значение. Равносметката - на кого му пука.
Спомням си онези малките... дето слязоха смалили се до нивото на големите.