Днес погребвам мечтите си
и ридая отчаяно.
Черни, тежки са дните ми,
а тъгата - безкрайна.
Безпощадно пронизваща
чувствам болката вляво.
А очите, подгизнали,
гледат някакси вяло.
Ти не виждаш лицето ми.
Днес съм стъклено-празна.
Но бодеш във сърцето ми
и безгрижно ме смазваш.
Духовита ирония,
надменен присмех в очите...
Таз любов за какво ми е? -
риторично се питам.
Заблудена и скитаща
в своя делник отчаян,
днес погребвам мечтите си...
А утре пак ще мечтая!
20.04.2006г.