автор: Gligor

На Величко Тихото му се поду коремената облас савсем фнезапно. Апа ние му викаме тека (на Величко, а не на областа) що он ретко че земе думата по неко вапрос и се си трае. Даже кога му иде да напцува неко човек, никогиш нема да го напрай гласно да ти кажем. Че земе да му напише на белешка пцувнята и че му е подаде толко е срамлив.

И започнало полеколеко да го боли шкимбето, ама он си трае и тарпи, що си мислел, че го е зафанало ретко исхождане, ама небило текова нещо. Добре ама като станало силно вече и зел та отишел при жипитката на прегледи ебаси. А она го попипала тукатам, премерила му кръвното, па рекла че ти напишем белешка и бегай веднъга у градо на операциа, що ми прелича на апандицит твойто, ама спукан каточели. Тихото се почудил почудил, ама като го пререзва кво да прай, прегне каруцата та у градо. Там като се повартел докаде намери каде оперирват, що го е срам да пита и оно му дало още зор, ама найнакрая оцелил тамошната лечебница и баш като олезнал вътре, вече силно го пререзало и он земе па се испущи, та се испардел мошно. И изведнаж силно му олекнало ебаси. Он се осети, та земе и завърне наназад, поседи поседи у каруцата и гледа че болки нема савсем никакви. Зел та си попардел за секи случей още единдва пати тайно и нищо. Ни болешки, ни гащите омазал, ни нищо и айре обратно закъмто накаде Добролево. За едното нищо да го срежат ебаси.

Та сега сички ора от село се чудиме, дали да се не отписваме от жипитката. Що преставашли си да земе да ни испонаоперира сичките те тека за нищо и никви газове ебаси. Добре ама като незнаеме законово ли е да се отпишеш и сума време расаждаваме по вапросо у хоремаго и обороти навартеме на Витка Кръчмарката толко, колко не моеме да ги исбройме ваопще изопщо. Що ако има закон, оно подобре да си одиш оперирван, отколко да лежиш по затворете нели.

Замислиме се силно да си одиме при фелшеро, ама оно он па се пропи ебаси, та вазникват самнениа да ни не отрови. Апа оно подобре оперирван да оди човек, отколко отровен нели. Що като му се поеви конкоренциа у лицето (па и у задницата също тека) на жипитката, и он Ефтим зе та се пропи от мака не от друго нещо. Ретко можеше човек да го фане трезвен и порано, апа сега как пие лелемале. Що жипитката нели оспешно се фнедри у Добролево и сега Ефтим Фелшеро още малко му остава и че го прекръстиме на Ефтим Сюнгера като нищо. Що се по трудно може да го пресрешне човек трезвен вече горкиа. Напримерно ониа ден го викнаме да одари инджекциа на шопаро, че нещо подшмръкаше, и е одари накриво ебаси, та ониа шопар бреца некаде накамто четрипет часове, откак Ефтим си тръгна закамто накаде тех.

На кой да му се довериме слет тоа случей, а ти кажи, ако имаш нещо наум ебаси.