автор: Mojsei

Павлина Тонева & Валери Рибаров


1.
Преди време дадох ти вода,
но разбрах великото желание
и ти казах просто:"Да!"
с припламващо терзание.

Ето ме … без теб … сама,
как да стигам до сполука-
чувствах се така добра,
а сега ме обладава мъка.

В душата ми живееш -
моя мъка, моя обич нежна:
продължаваш с мен да пееш
за взаимността ни, тъй безбрежна.


2.
Птица на любовта,
неподправена и свята-
ти донесе красота:
по-лъчиста от цветята.

С теб приехме този зов,
който в сърцата се намира,
но примрели то любов,
го дарихме на Всемира.

В мига на тази радост-
в трепета на пурпурни зари,
с теб достигнах младост,
с която ти ме надари.

И почувствах светлина
от постиганото тъждество,
бликаща чрез добрина
в нашто мило тържество.



3.
И през пролет, и през лято, и през есен, и през зима
в нас изгрява онзи трепет,,
с който ми шептиш:"Любима,
с теб сме в лйбовен шемет!"

И през лято, и през есен, и през зима, и през пролет
блика в душите ведрина,
с която с теб сме в полет,
който ни дарява добрина!

И през есен, и през зима, и през пролет, и през лято
правим с теб оназ взаимност,
с която сбираме в ято
хората на нашата интимност.

И през зима, и през пролет, и през лято, и през есен
аз в тебе си оставам влюбена
чрез мига ни тъй чудесен,
в който бях от тебе любена.