автор: Medea

Обичам те. Личи си в погледа ми, който омеква, когато го насоча към теб.
Личи си в начина, по който се изчервявам като девственица, когато се шегуваш, че сме спали заедно и го правиш толкова сериозно, че другите са готови да ти повярват. Личи си и ти твърде добре го забелязваш. И ми показваш, че го знаеш - в тези постоянни жестоки подигравки.
Кара ли те да се чувстваш силен? Кара ли те да се чувстваш могъщ, като се подиграваш с това, че те обичам? Кара ли те презрително да се наслаждаваш, на болката и объркването, което виждаш в погледа ми? Когато знаеш, че не мога твърдо и уверено да заява чувствата си, защото до смърт се ужасявам от следващата ти тънка високомерно-презрителна усмивчица. А някога се наричаше мой приятел...
Не ми харесва тази садистична игра. Не ми харесва, как ми причиняваш болка и когато се отдръпна ме привличаш, и пак ме отблъскваш.
Прилича ми на старата игра, която играех с родителите си - зарязват те, а после ти показват, че те обичат и те прибират обратно, но се държат ужасно. И се стараеш, като грешен дявол и си мислиш, че грешката е някъде в теб и когато ти се усмихнат, в сърцето ти изгрява плаха надеждица, че може би ей сега ще те приласкаят, ще те приемат отново и най-накрая ще бъдеш опростен, и ще можеш да живееш тихо и щастливо. НО … защо изведнъж пак те поглеждат студено и гневно? Къде, за Бога, сбърка пак? Какво направи? Дори не разбираш, къде грешиш? Но трябва да е нещо много сериозно, щом те наказват така сурово. Сигурно си наистина лош, самото въплъщение на лошавината. Само ако знаеше къде грешиш, само ако знаеше… ако ти покажеха поне. Света щеше да обърнеш, да работиш като вол, като роб…, да сътвориш чудеса, за да получиш прошка. Но не знаеш. Не знаеш и не разбираш, и се чувстваш най-глупавото същество на света. Глупаво и зло. И се мразиш, мразиш до смърт, защото не можеш да заслужиш малко внимание и малко обич, а, Господи, толкова се нуждаеш от това. НО това е минало...От него се измъкна.
И ето, пак правиш същата грешка, мислиш си, че проблемът е в теб. Че лошото отношение е в реда на нещата, че явно нещо съвсем погрешно си разбрала, че нещо накриво си направила и че трябва да се поправиш. И това е наказание свише. А свише няма... Забрави!… Не си лоша ти и не е необходимо да приемаш чуждото лошо отношение. Няма да ти отворят вратите към рая...
Просто си върви. Пак имаш само себе си.