автор: Ranobudniche

благодаря.


На тридесет и три съм по Великден.
Дали съм по-различна от това?
Едва ли. Все тъй трудничко повдигам
ефирното перде на мъдростта.
Не искам точно никак да пораствам,
макар порастващите ми деца
напомнят (ща, не ща), че съм подвластна
на всичките години. Старостта
дали със изживяно се измерва?
Или пък с побеляващи коси?
Дали ще заприличам на консерва?
Или на леля от сапунен филм?
Дали на собствената ми Голгота
ме разпват, са ме разпвали на кръст?
Или самичка на живота,
що имам, съм чертала нервно с пръст?